Робърт Грейвс - Велизарий

Велизарий продължаваше да се радва на височайше благоволение в двора, но когато му подхвърляли да се ожени за тази или онази жена от благороден произход, винаги се извинявал с прекалено честите си пътувания. Отвръщал, че ще се ожени, щом се установи някъде за постоянно. Нямаше любовни приключения с жени, нито омъжени, нито неомъжени, и се въздържаше от посещения в големия публичен дом, построен от Константин, където си даваха среща всички представители на образованото светско общество в Константинопол. Неприятелите му намекваха, че не бил голям любител на жените, защото предпочитал своя собствен пол, но това беше глупава лъжа. Той не се женеше, по моето очевидно предубедено мнение, защото споменът за господарката Антонина не го бе напуснал, а в публичния дом се е въздържал да ходи, тъй като иначе би нарушил християнския закон, който се бе заклел да съблюдава. А и многобройните му задължения поглъщаха предостатъчно неговото внимание. Когато имаше нужда от развлечение, Велизарий ходеше на лов със своите стотници. Ако не достигаха сърни, зайци или друг някакъв достоен дивеч, това не го тревожеше много: стреляше със същата готовност, а и с не по-малка точност по сокол в небето или по змия в храстите. Насърчаваше стотниците си да ловуват, защото според него ловът също беше един вид военно упражнение. За особено подходящо намираше преследването на глигани с копия.

По време на служебните си пътувания той посети два пъти Антиохия, но първия път се случи така, че господарката и нейният съпруг бяха в ливанската си вила; втория път тя също не можа да го види, макар че копнееше за това. Мъжът й го покани на вечеря в дома си, но той отклони поканата, като се позова на служебна заетост. Все пак в знак на особено внимание към съпруга на господарката Велизарий му изпрати собственоръчно написано писмо. Моето — очевидно предубедено — мнение е, че той би почувствувал неудобство, ако срещнеше отново господарката като съпруга на друг мъж.

Всичко това изглежда може би е странно, но по-късно се натъкнах на нещо подобно в Италия: един млад патриций се влюбил в някаква омъжена жена, когато бил едва на тринайсет години. Той не само се въздържал от любовни връзки с други жени, но станал отшелник и отишъл да живее в една пещера, а по-късно основал общество от монаси пустинници, които днес се наричат бенедиктинци, по името на този отчаян Бенедикт. Това е едно скромно братство, отдадено само на три занимания — възхвала на бога, четене и физическа работа, като членовете му се въздържат от месото на закланите животни, от политиката и от порока. Но те подкрепят тезата на Бенедикт, че мъжът и жената не само са чужди помежду си, но и по своята природа са непримирими врагове, а това според мен е безсмислица. Посетих веднъж ограденото им с висока стена убежище на Казинус Монс, над Латинския път между Рим и Неапол, и установих, че във всичко цари най-строга и неумолима дисциплина. Разказах какво съм видял на господарката, която според, вътрешния ред на манастира нямаше право да влиза в него, завършвайки с думите:

„В лицето на Бенедикт е загубен един добър войник.“

Велизарий, който също бе там, отвърна в християнски дух:

„Не, Евгений, намерен е един добър войник.“

Въпросният Бенедикт за малко не бил победен веднъж, защото жената, в която бил влюбен, се смилила най-сетне над него и една вечер тръгнала за манастира с група актриси от театъра — по една за всеки от монасите. Почукали на голямата порта, а когато вратарят — един исполински гот им отворил, той бил нападнат от ласкави ръце, почти удушен от благовонни целувки и взет в плен. Нападението било изключително напористо и всички монаси били сразени, с изключение на двама-трима, които се заключили в килиите си и хвърлили ключовете през прозореца, за да се спасят от изкушението, също както Одисей се спасил от сирените, като заповядал на моряците си да го завържат здраво за мачтата. Единствен Бенедикт не се огънал. Той хванал предводителката на неприятеля за ръка, заговорил й с любеща откровеност и я накарал да се засрами горчиво за своите деяния. Ако тази история е правдива, Бенедикт е бил твърд и непоколебим като Велизарий. Или пък жената може да е загубила междувременно от своята красота — тя била значително по-стара от него, а жените на римските патриции са лакоми и лениви и скоро затлъстяват като шарани в декоративно рибно езерце.

Така или иначе, Велизарий бе водил честен и редовен живот и през всички тези години бе претърпял неуспех само при една експедиция — експедицията срещу Порфирий, прочутия кит, който вече двайсет и пет години безпокоеше корабите в Черно море и Босфора и не можеше да бъде убит или заловен с никакви средства. Порфирий беше единственият кит, забелязан някога в Средиземно море. В Атлантическия океан се срещат често много по-големи китове, наречени кашалоти — един особено едър екземпляр бил изваден веднъж край Кадис. На още по-големи се натъкват в Индийския океан търговците от Червено море, които отиват всяка година до Цейлон с мусонните ветрове — тъкмо от тези китове се добива балена и те често достигат четиристотин стъпки дължина. Порфирий беше едва една осма от този размер, но за разлика от индийските китове, които са плашливи и избягват корабите, той водеше разрушителна война срещу империята. Китовете не се хранят, както би могло да се предположи, с големи риби, с делфини, тюлени и акули, а само с най-дребните морски обитатели: те плуват бързо с отворена уста и поглъщат милиони наведнъж. Порфирий се появяваше в Черно море, хранеше се на морското дъно в местата, където рибата се събира през размножителния период, а понякога изчезваше с месеци. Но неизменно се връщаше и се разполагаше в проливите — Босфора или Хелеспонт, — където течението отнасяше в устата му цели ята риби. При първото появяване на Порфирий един сърцат рибар, на когото омръзнало да изтегля мрежите си все скъсани, успял веднъж да забие от малката си лодка един тежък харпун за лов на риба в тялото на кита. Това било равносилно на формално обявяване на война и Порфирий, чиито намерения били дотогава твърде миролюбиви, нападнал лодката и я разбил с един замах на опашката. Станало ясно, че Порфирий не е някой млад кит от обичайния невойнствен тип, а истински хищник, като онези от Индийския океан, забелязвани от наши моряци да нападат грамадни китове и ща ги убиват с непрестанни удари на опашките си.