Робърт Грейвс - Велизарий

Новобранецът се обучаваше да извършва всички действия методично, докато всяко от тях не му станеше навик — опъването на лъка например се упражняваше отначало при бавен ход на коня, след това — при тръс и накрая — при галоп. Дясната ръка се пресяга назад за лъка, издърпва го отпред, опира единия му край върху дясното стъпало и огъва лъка, като натиска надолу другия край. Лявата ръка, която междувременно е издърпала една стрела от колчана, разхлабва примката на тетивата и я нанизва на запънката, плъзва се до средата на лъка, прехвърляйки стрелата в дясната ръка — и след миг лъкът влиза в действие. Велизарий бе усвоил тази техника от хуните. От готите бе научил как се борави с копието и щита и обучаваше хората си да се сражават помежду си с леки копия без върхове. При последното упражнение напредналият вече катафракт 24 24 Брониран конник (гр.) — Б.пр. се втурваше в галоп през едно поле, от другия край на което тръгваше чучело, обесено на висилка, която беше закрепена върху ниска количка. Количката се движеше насреща по слаб наклон. Ездачът трябваше да опъне лъка си в движение, да пусне три стрели в люшкащата се фигура и да има готовност да продължи с дългото или с метателните копия. Чинът, заплатата и дажбата се определяха в зависимост от степента на владеене на тези упражнения. От своите десетници и стотници Велизарий изискваше изключителни качества: съобразителност в използуването на местността при различните бойни маневри, навременно и точно докладване пред главното командуване, бърза оценка на евентуалните тактически недостатъци или преимущества, но преди всичко — способност да държат под контрол хората си, независимо дали са във формация или разпръснати. На някои това се удава по-лесно, но не може да го постигне онзи, който не успее да спечели уважението на своите подчинени с физическото си умение и мъжество. Затова Велизарий държеше всеки един от военачалниците да е поне толкова изкусен при боравенето е лъка, копията и меча и поне толкова добър ездач, колкото са и най-добрите му войници.

Юстин бе запитал Велизарий:

— Какви войници ти трябват? Имаш ли предпочитание към някой определен вид, племе или раса?

Велизарий отвърнал:

— Дай ми хора, които могат да пият замърсена вода и да ядат мърша. Нека бъдат смесица от планинци, моряци и жители на широките равнини. Не искам крепостни, освен ако ми се даде правото на избор, нито запалени привърженици на някоя от партиите, а още по-малко такива, които са служили като войници другаде.

Юстин харесал отговора. При някои походи болестите повалят повече хора, отколкото раните, и техни жертви стават предимно онези, които не са свикнали с лоша храна и вода. Планинците обикновено са смели, корави, свободолюбиви мъже с добре развито зрение и остър слух — те са незаменими като разузнавачи и като водачи в пресечена местност. Хората от широките равнини знаят да се грижат за конете и умеят да водят открит бой. Моряците имат сръчни ръце, бързо свикват на непознати места и лесно се разбират с чужденците. Всички тези групи можеха да се учат една от друга — колкото по-разнородни са съставките, толкова по-добра е дисциплината в даден ескадрон и толкова по-добри са отношенията между отделните ескадрони. Защото тесните народностни или верски връзки, обединяващи хората в едно поделение, стават често причина за бунтове, недоволство или разпри с другите поделения. Записването във войската трябва да означава приемане на гражданство в един напълно нов свят, а не преместване от центъра към покрайнините на собствения роден град. Юстин напълно споделяше тези възгледи на Велизарий.

Велизарий не искаше крепостници, предлагани от земевладелците на войската вместо данък, понеже земевладелците обикновено изпращат своите най-слаби и негодни селяни. Но той бе прибавил „освен ако ми се даде право на избор“, защото знаеше, че в тези набори понякога се включват хора, които са прекалена предприемчиви и независими, за да се харесат на господаря си; при правилно обучение от тях могат да излязат много добри войници. Накрая Велизарий се бе отказал от партийните привърженици, защото те всяват смутове навсякъде, където се появят, както и от служили вече войници, понеже те винаги си мислят, че знаят повече от десетниците и стотниците на своята нова част, и учат другите на стари номера за кръшкане, кражба или облагодетелствуване за сметка на останалите.

Юстин даде възможност на Велизарий да си избере от новия набор, постъпил тази година от Тракия, Илирия и Мала Азия, и той направи избора си по посочените от самия него критерии.