Робърт Грейвс - Велизарий

Тези първи години от шестото столетие на християнската ера бяха лоши за империята. Нека бъде простено на майката на Велизарий за нейното суеверно убеждение, че по това време сатаната щял да бъде в апогея на своето могъщество. Властвуващият император беше старият Анастасий, известен като Анастасий Разноокия, тъй като едното му око беше кафяво, а другото — синьо (особеност, срещана понякога при домашните котки, но доколкото ми е известно, никога досега при хората); или още като Анастасий Вратаря, понеже на времето си бил церемониалмайстор при двора на своя предшественик. Той беше енергичен и способен управник, въпреки напредналата си възраст, и не бива да му се търси лична отговорност за повечето от нещастията, сполетели империята при неговото царуване, като земетресенията, нанесли големи опустошения на някои от най-богатите градове в неговите владения, първото появяване в Босфора на кита Порфирий, азиатската чума, лошите житни реколти и ожесточеното съперничество между сините и зелените, довело до размирици и бунтове. Всички тези беди се струпаха в годината, когато бе роден Велизарий, а към тях се прибавиха и досадните войни със сарацините от Палестина и с дивите български хуни, извършващи набези през Дунава. Православните християни отдаваха всички тези злощастия на едно злокобно църковно събитие — едновременната поява на двама папи съперници, като твърдяха, че едновременното съществуване на двама наместници Христови на земята е цяло кощунство. Изборът на папата в Константинопол се състоя точно в същия ден, в който бе избран и другият папа в Рим — причината за това неволно объркване беше твърде бавната съобщителна връзка между двата главни града. Но веднъж удостоен за пазител на ключовете на царството небесно, никой от съперниците не искаше да ги отстъпи на другия. При това римският папа се застъпваше за строго православното гледище по толкова нелепия (според мен) спор за това дали Синът божи има една или две природи, докато другият, избраникът на Анастасий, се обявяваше за почетен компромис. Всеки от тях анатемоса другия като антипапа, а ние, езичниците от хиподрома, се забавлявахме искрено от това положение и задълбочихме разпрата, като се присъединихме към една от двете страни: зелените държаха за единия папа, а сините — за другия.

И сякаш не ни стигаха тези неприятности, Анастасий се забърка във война с Гобад, царя на персите, който унищожи напълно една от нашите армии и нанесе страхотни опустошения в римска Месопотамия. Анастасий бе принуден да заплати за мира осемстотин хиляди номизми, и то по време, когато златото липсваше повече от всякога поради изчерпването на главните европейски и азиатски златни мини. В годината, през която Велизарий бе тръгнал на училище, българските хуни отново плячкосваха Източна Тракия — те пасяха конете си едва ли не в задните градини и парковете на константинополските покрайнини. Анастасий се залови за работа и построи голяма защитна стена на трийсет и две мили от града, която пресичаше провлака. Оттогава ние се чувствуваме по-сигурни, въпреки че тя не е добре поддържана и сега не е трудно да бъде заобиколена и от двата края.

Що се отнася до религиозните спорове, Анастасий, макар и по-склонен да подкрепи схващането за едната природа, сметна, както вече обясних, за по-политично да посочи папа, който се застъпваше за компромис между това схващане и правоверното, настояващо на двете природи. Сините бяха православни по политически съображения, а зелените бяха или за компромис с монофизитизма, или за чист монофизитизъм. Един ден на хиподрома станаха такива размирици заради тези религиозни разногласия, че старият император бе принуден да се изправи до стълба като просител (подобно на Теодора и нейното семейство преди около девет години) и да предложи да се откаже от престола си. Сините започнаха да го замерват с камъни, но зелените застанаха на негова страна, тъй като те, в качеството си на по-силна партия, бяха получили от него най-добрите места на хиподрома. В знак на признателност той оказа пълна подкрепа на каузата на монофизитизма. Но не след дълго сините избиха една група нахални монаси монофизити и тъй като Анастасий не намери смелост да отмъсти за тяхната смърт, сините взеха връх в града и в Сената. Тогава Виталиан, привърженик на зелените с ранг на патриций, събра войска от четирийсет хиляди монофизити тракийци и я поведе срещу сините, като обсади столицата. Уплашен за живота си, Анастасий при това положение обяви, че ще свика вселенски църковен събор, който да разреши всички религиозни разногласия, и Виталиан разпусна войската си, преди да се е състояло каквото и да е сражение. Анастасий обаче не изпълни обещанието си. Тези събития са свързани с моя разказ по-тясно, отколкото може да се стори на пръв поглед, защото този чудак Юстиниан изигра главна роля в преговорите между императора, сините и представителя на зелените Виталиан. Юстиниан представляваше партията на Сините и увери Виталиан, че нещата могат да се уредят с чест така, че да останат доволни и двете партии, и двете религиозни течения, а и самият василевс. Той дори се причести рамо до рамо с Виталиан като още едно доказателство за добрите намерения на сините към него и му се закле в братство над причастието. За тези свои заслуги Юстиниан получи предложение да бъде издигнат в ранг на патриций, но той не искаше да приеме тази чест, преди да се е оженил за Теодора, в която продължаваше да бъде лудо влюбен. Обаче леля му, съпругата на Юстин, добродетелна стара провинциалистка, която почти не знаеше гръцки, се противопостави на този брак, ужасена, че племенникът й ще се свърже с една бивша блудница. Така Юстиниан се озова натясно: приемеше ли да стане патриций, нямаше да може да се ожени за Теодора, но да се откаже от тази чест, би било нелоялно, а се страхуваше и от леля си. Той се посъветва с Теодора, която се усмихна и каза: