Робърт Грейвс - Велизарий

Един от редовните ни посетители се наричаше Юстиниан — странен, кръглолик, усмихнат, похотлив мъж, племенник на Юстин, стария неграмотен варварин, командуващ дворцовата стража. Юстин бе извикал при себе си Юстиниан още като юноша, довел го бе от едно планинско село в Илирия, където самият той е бил някога овчарче, и му бе дал образованието, чиято липса така остро чувствуваше. Юстиниан, чието кръщелно име беше Упрауда (Честния), все още говореше гръцки с подчертан чужд акцент и определено предпочиташе латински, официалния език на родната му провинция. Нито едно от момичетата не знаеше как да се държи с Юстиниан и въпреки че беше учтив и забавен и изглеждаше предопределен да стане един ден важна особа, той ги караше по някакъв странен начин да се чувствуват неудобно, сякаш природата му не беше чисто човешка. Никоя от тях не обичаше да се усамотява с него в стаята си. Господарката Антонина например успяваше да го избегне всеки път, и то без да предизвика враждебност от негова страна. Индаро ни разказа една много странна история: как една вечер заспала, докато била в леглото с Юстиниан, как изведнъж се събудила, видяла, че е сама, а един голям плъх уплашено се измъкнал изпод завивките и избягал през прозореца. Аз със собствените си очи видях нещо още по-необикновено. Една нощ, докато говореше с момичетата, Юстиниан каза:

„Чувам някакъв шум пред външната врата.“

Но тях ги мързеше да проверят, а аз бях зает на тезгяха. Изведнъж забелязах как от раменете на Юстиниан се отдели някакво излъчване — една призрачна глава, която се спусна навън и веднага се върна. Юстиниан каза:

„Няма нищо, можем да продължим разговора си.“

Момичетата не видяха онова, което бях забелязал аз, но отличителен белег на тези явления е, че те никога не могат да се наблюдават от няколко души едновременно, затова човек започва да се съмнява в сетивата си и няма начин да се докаже истинността на дадено видение.

Юстиниан беше християнин и душа даваше за богословски спорове — не по-малко, а може би и повече, отколкото за фракционни клюки, непристойни смешки и пикантни истории. Постеше много редовно. В края на постите винаги идваше при нас и се отдаваше на голямо ядене и пиене. Понякога казваше, че е постил три дни, но ако се съдеше по апетита му, спокойно би могъл да се похвали и с три седмици. Никога обаче не губеше характерната си руменина чак до деня на своята смърт в дълбока старост. Господарката Антонина го наричаше Фагон, като знаменития стар чревоугодник, който веднъж, за да покаже огромния си апетит пред император Аврелиан, погълнал на едно ядене едно прасе, една овца, един глиган и сто големи хляба.

Юстиниан също се оплакваше от плачливия звук на чекръка, но се отнесе с присмех към нашите обяснения. Ала една сутрин, когато беше случайно на посещение при нас, Теодора влезе в приемната да сгрее ръцете си на огъня, като не очакваше да срещне посетител по това време. Когато видя Юстиниан на една кушетка зад вратата, тръгна да си върви, но той я хвана за туниката и я помоли да остане. И така тя остана да стопли ръцете си. Юстиниан се впусна в религиозен спор с Хрисомало, която имаше вкус към тези неща, и започна както обикновено да взема връх над нея, когато Теодора изведнъж се намеси с една скромна забележка, която показа изключително добрата й осведоменост по въпроса за въплъщението Христово, обект на водения спор. Юстиниан възкликна възхитен:

— Това е много остроумно казано, но съвсем не отговаря на православната вяра! — И насочи аргументите си срещу нея.

Те продължиха да спорят безкрайно, като дори пропуснаха времето за обеда. Юстиниан стана и побърза да си отиде чак когато се разнесоха тъпите удари на дървеното клепало, с които богомолците в града се призоваваха на всеобща молитва. Твърдите православни убеждения на Юстиниан се дължаха отчасти на пътуванията му по други места: той бе прекарал няколко години в самия център на правата вяра, Рим, като заложник на краля на готите Теодорих. Теодора го правеше на пух и прах по начин, който ни изненадваше, но тя явно бе използувала престоя си в Александрия, за да научи тези богословски тънкости от тамошните книжници. Така между тях възникна близост и той бе очарован от нея като от някоя каеща се Магдалена — та нали и света Мария Магдалена е била блудница! Винаги когато ни посещаваше, Юстиниан отиваше вече направо в стаята на Теодора. Какво друго ставаше между тях, освен споровете им за природата на светата троица, за съдбата на душите на некръстените младенци и за други подобни въпроси, не ми е известно. Във всеки случай по време на тези свиждания чекръкът й оставаше безмълвен. Другите момичета бяха много доволни, че се отървават от Юстиниановото присъствие и от досадния шум на чекръка.