Робърт Грейвс - Велизарий

Това очевидно беше злощастно стечение на обстоятелствата, както би потвърдил всеки по-вещ съдник, но зелените бяха тъй горчиво разочаровани, че чувствуваха необходимост да намерят изкупителна жертва. И тази жертва бе не водачът на първата зелена колесница, който лежеше зашеметен сред отломките на своята кола, а моят господар Дамокъл. Защото Дамокъл, след като съотборникът му падна, остана на първо място, само на двеста лакти от победата, но вместо това съвсем необяснимо дръпна поводите и пусна покрай себе си съперника. Както можеше да се очаква, Йоан Кападокиеца изтълкува по най-неблагоприятен начин това негово поведение и го обвини, че се е продал на сините. В подкрепа на своето обвинение той посочи, че Дамокъл е бил видян предната сутрин да разговаря с двама от сините водачи в една кръчма и че имал зъб на ръководството на зелените заради случая с поста на главния мечкар. Така на заседанието на ръководството, свикано непосредствено след състезанието, на Дамокъл бе забранено да участвува в надбягванията за една година. Същата нощ той се самоуби, след като нападна наставника на танцувачките от партията на зелените и му извади едното око с един удар на камшика, нанесен от другия край на съблекалнята на състезателите.

Нашето положение съвсем не изглеждаше розово, тъй като господарят Дамокъл бе много разточителен с припечеленото от него и нямаше всъщност никакви спестявания, а сега жена му и дъщеря му Антонина бяха изгонени от партията, като близки на човек, който бе опозорил своя цвят. Що се отнася до мен, грозеше ме опасността да бъда продаден отново на друг господар. Но всичко свърши добре, защото, на едно събрание на ръководството на сините два дена по-късно Тома, ковчежникът, разказал съня си за мечката. Уверил присъствуващите, че малкото момиче, яхнало мечката в неговия сън, е всъщност една от дъщерите на загиналия главен мечкар на зелените, които били застанали увенчани като просители при стълба на пътеката за надбягвания. Настоял да предложат свободната длъжност главен мечкар на сините на Петър, който сега бил пастрок на тези невръстни момичета — нямало никакво съмнение, че щастието щяло да се усмихне на сините, ако те постъпели така.

Предложението било посрещнато с известни възражения, но Тома подчертал, че Петър е събрал голям опит в мечкарниците на зелените и че ако го изберат, не само ще засрамят зелените, но и те самите ще имат голяма полза. Петър бе назначен за главен мечкар на сините — той се справяше чудесно с новите си задължения и цялото семейство (нещо твърде рядко за свързаните с хиподрома фамилии) смени зеления си цвят със син. За да покаже признателността си към вдовицата и дъщерята на Дамокъл, Петър предложи храна и подслон и на трима ни в собствения си дом и се закле заедно с жена си и дъщерите си в бог Посейдон (най-почитаната клетва на хиподрома), че ще направи всичко, което е по силите му, за да ни помогне. Това ни успокои и вдовицата на Дамокъл не беше вече принудена да ме продава. Но за да не бъде в тежест на Петър, тя уговори наставника на сините танцувачки да й даде работа в театъра — не като драматична актриса на сцената, защото нямаше достатъчно подготовка за такава, а като изпълнителка на развлекателни песнички долу при публиката. Тя можеше малко да танцува и малко да дрънка на лютня, а дайрето владееше доста добре, така че бе взета на работа. Обучи дъщеря си Антонина още от най-ранно детство да свири, да жонглира, да танцува и да изпълнява акробатични номера и Антонина израсна също такава убедена привърженичка на сините, какъвто баща й бе някога на зелените. Твърде скоро Антонина стана много търсена на пиршества като устроеното от Модест в Адрианопол и на приятелски угощения на младите побойници от партията на сините, на които всеки поканен носеше храна или вино.

Антонина запази близките си приятелски отношения с трите дъщери на Акакий. Те се наричаха Комито, Теодора и Анастасия. Но най-интересна за моя разказ е средната, Теодора, която беше с две години по-голяма от Антонина и стана нейна особено близка приятелка. Като поотраснаха, и трите момичета се качиха едно по едно на сцената. Комито бе грациозно, великолепно сложено създание и имаше огромен успех сред мъжете, макар че бе доста лоша актриса. Тя започна да се отнася с пренебрежение към Теодора и Анастасия, защото нито една от тях нямаше нейната красота, но умря твърде рано от болестта на своя занаят. Анастасия също се зарази и загуби почти всичките си зъби при една свада на някакво угощение. Но Теодора си оставаше неуязвима. Всички бяха единодушни, че в нея се бе вселил дявол — неумолим и ненаситен. Колко често в по-нататъшния си живот Антонина имаше случаи да благодари на боговете, че Теодора е неин съюзник, а не враг!