Робърт Грейвс - Велизарий

Съпругът на моята господарка загина под развалините в храма на Диана — тялото му не можа да бъде намерено. Успяхме обаче да спасим солидна сума в злато от избата на нашия дом, завещанието му бе на сигурно място в криптата на една църква в Селевкия, където се пазеше от свещениците, а складът, където се съхраняваха неговите бали с коприна, устоя както на трусовете, така и на огъня. Вилата в Ливан очевидно не бе засегната от бедствието. Затова решихме, че всичко можеше да бъде и много по-лошо. От четирите си деца господарката беше запазила все пак две. Като всяка майка, тя страдаше дълбоко от загубата на загиналите, като си казваше, че тъкмо те са били нейните любимци — по-красивите и по-надарените от четирите, но дали това наистина беше така, не зная. Вярно е, че Фотий не се оказа добър син, но аз лично го предпочитах пред загиналия му брат.

Когато Юстин научил за бедствието, засегнало не само Антиохия, но и големия град Едеса по пътя за Персия, а също Аназарба и Помпейополис, както и на запад Дирахион и Коринт — все важни градове, — той бил покрусен от скръб. Свалил короната от главата си, надянал сива траурна власеница, направил жертвоприношения в едно светилище извън градските стени и престанал да се мие и бръсне в течение на цял месец. С негов декрет бяха затворени за същия срок от време театрите и хиподромът. Юстин предостави два милиона номизми за възстановяването на Антиохия и съответни суми за другите градове; освен това те бяха освободени от плащане на такси за няколко години. Загубите за имперската хазна бяха огромни.

Но да се върнем към моята господарка Антонина. Тя изчака две години в Антиохия, докато местните условия започнаха да се подобряват и цената на земите се повиши до задоволително равнище. Тогава продаде цялото имущество, останало й в наследство от нейния съпруг, и се върна в Константинопол, придружена от двете си деца и от мен. Купи една малка къща в предградието Влахерна с изглед към Златния рог, но не съобщи за присъствието си в столицата нито на Теодора, нито на някоя друга от предишните си приятелки, предпочитайки да живее, в уединение.

Малко след нашето пристигане Юстиниан наследи Юстин на императорския престол. Теодора беше вече негова съпруга, тъй като старата му леля бе починала и той бе успял да убеди Юстин да отмени закона, който забраняваше на патрициите да се женят за бивши актриси.

Така някогашната съдружничка на господарката от публичния дом днес носеше богато украсената със скъпоценни камъни корона на императрица, с нанизи от Маргарит до раменете, мантия от пурпурна коприна, червена пола с втъкани златни нишки, златни пантофи и зелени чорапи. Господарката реши, че е по-добре да остави Теодора да я потърси, ако иска, вместо тя самата да отиде да й поднесе почитанията си. Доколкото можехме да предположим, новата императрица сигурно желаеше да забрави миналото си или да заличи всички следи от него.

Моята господарка следеше с вълнение новините от войната с Персия и започна да изпитва тайна гордост от успехите на Велизарий. Той и още един млад пълководец на име Ситас бяха нахлули внезапно в Персийска Армения, откъдето бяха взели доста пленници. Това беше единственият успех, с който ромеите можеха да се похвалят във войната, която до този момент се развиваше твърде неблагоприятно за нас. Иверийските поданици на персите, християни по вероизповедание, се бяха надигнали срещу Гобад заради неговите опити да ги принуди да възприемат персийските погребални обреди. Християните копаят гробове, езичниците изгарят труповете, а персите поставят телата на своите мъртви на високи кули за храна на птиците лешояди — те са на мнение, че огънят и земята са свещени стихии, които не бива да бъдат замърсявани с мъртва плът. На иверите бе изпратена помощ от Константинопол — един изтъкнат военачалник, пари и неголяма група приятелски настроени хуни от пограничните области на Колхида, — но това се оказа недостатъчно, за да попречи на персите да възстановят господството си над иверите.

В планинската верига между Иверия и Колхида има два прохода, защищавани от две древни крепости. Колхидците, които държаха тези две крепости, използуваха войната като повод и чрез един свой пратеник в Константинопол поискаха да им се плати за тяхната тежка и неприятна служба, но изтъкнаха, че ако предпочита, императорът може да защищава крепостите със свои собствени войски — те нямали нищо против да му предоставят тази възможност. Това стана, докато Юстин беше още жив, но вече изпаднал в старческо слабоумие. Юстиниан, който сам вземаше всички важни решения, бе решен да не повтаря грешката на Анастасий във връзка с Каспийските врата. Без да свиква Сената, той уведоми пратеника, че Юстин е готов да приеме втората алтернатива. Така колхидците оттеглиха своите хора, чието място бе заето от изпратените имперски части, но за разлика от крепостта при Каспийските врата, която беше леснодостъпна и разположена в плодородна местност, тези крепости се намираха в пустинна и безплодна земя, а и необходимите провизии не можеха да бъдат пренесени дотам дори с мулета — само хора бяха в състояние да се изкатерят по скалите. На цели мили околовръст не вирееше никаква храна освен някакъв сорт просо, с който колхидците можеха да преживяват, но според нашите хора той ставал единствено за храна на птиците. Колхидските носачи искаха сега такива високи такси за снабдяването с хляб, олио и вино на имперските гарнизони, че двамата командири твърде скоро изразходваха отпуснатите им за тази цел суми и понеже войниците им отказваха да се докоснат до просен хляб, бяха принудени да се оттеглят в равнините. Щом персите в Иверия научиха за тяхното оттегляне, те на свой ред завзеха крепостите и сметнаха, че си струва да изхранват гарнизоните си с най-добрата храна, която можеха да им доставят. Юстиниан трябваше да остави укрепленията в ръцете на колхидците, като им заплати добре за техните услуги.