Робърт Грейвс - Велизарий

— Един ден двама монаси несториани — продължила господарката — дойдоха тайно при моя съпруг и се оплакаха, че техният манастир в Ливан бил затворен по заповед на патриарха на Антиохия и сега те били изгонени и пръснати по света. Предложиха да заминат за някоя много далечна страна — Индия, Абисиния или Китай — и да проповядват словото божие там. Но нямаха никакви пари, сандалите им бяха вече износени, расата им — в дрипи, а събраната милостиня — нищожна. Мъжът ми ги утеши, нареди да ги вземат в един от неговите кервани, заминаващи за Персия, и им даде пари да продължат, ако искат, чак до Китай, където имаше широко поле за мисионерска дейност, още повече, че едно несторианско общество се бе установило вече там. Монасите отправиха възхвала към всевишния, благодариха от сърце на мъжа ми и го запитаха какво биха могли да направят на свой ред за него. Той отвърна полушеговито:

„Молете се за мен всяка сутрин и всяка вечер и когато се върнете, донесете тайната на коприната — това ще ви осигури верска свобода до края на живота ви.“

Тези простодушни мъже отишли в Китай, след като преживели много страдания по пътя, и останали там една година, проповядвайки Евангелието. Вярвали, че за да могат да ги разберат местните хора, дарбата да говорят чужди езици ще ги осени свише, както това станало навремето с първоапостолите. Но тя не ги осенила, а китайският език е изключително труден, ако се изучава по обикновения човешки начин, тъй като се състои от малко на брой думи, които постоянно менят значението си в зависимост от мястото на ударението при техния изговор. И така, нашите монаси можели само да въздишат, да се мръщят, да сочат към небето и да говорят със сериозен тон на своя сирийски диалект, докато обикаляли от село на село. Някои от техните слушатели се смеели, други ги съжалявали, а трети ги вземали за божи хора и им давали милостиня.

Един ден те минали през някаква неохранявана черничева градина; и видели наблизо как група жени под един навес размотавали копринени нишки от пашкули и ги навивали на чилета. Монасите откраднали един пашкул, разнищили го, открили вътре гъсеница, която приличала на забелязаните от тях по черничевите листа, и се досетили, че целият цикъл вероятно е: ларва, гъсеница, пашкул, пеперуда, яйце и отново ларва. Останали в околността, докато настъпил сезонът на пеперудите, върнали се в черничевата градина, събрали яйца на копринената буба и ги скрили в кух бамбуков бастун — както според легендата Прометей някога скрил откраднатия от небесните селения огън в кухо стъбло от нартикс. Запушили плътно бастуна с восък и поели дългия обратен път през Персия. Пристигнали в Антиохия една година и два месеца след запечатването на яйцата, но като ги заровили в топло торище, те се излюпили. Ларвите се хранели с черничеви листа, които монасите набрали предварително за тях. Ето виж, няколко пашкула са вече завити.

Можете да си представите с какъв възторг посрещнала Теодора разказа на господарката. Монасите бяха наблюдавали внимателно целия процес на добиване на коприната и стана ясно, че ще могат да сложат началото на копринена промишленост, която да ни направи независими не само от Персия, но и от Китай. Работилници за тъкане и боядисване на коприна вече имаше в много наши градове. Теодора назначи монасите за игумени на два православни манастира и написа писмо до патриарха на Антиохия, с което го известяваше, че те се намират под нейна закрила. Тези манастири станаха развъдници на копринени буби с цели гори от млади черници и игумените, макар че не се отрекоха от несторианските си възгледи, бяха толкова заети, че нямаха време да обсъждат тънкостите на църковната догма с монасите. Религиозните разпри са плод на безделието.

Не след дълго Юстиниан подари на цар Гобад разкошен копринен плащ, оцветен в тирско пурпурно, който, както твърдеше придружителното писмо, бе изработен от коприна, добита от сирийски буби, и за доказателство изпрати и няколко пашкула. Това беше голям удар за Гобад, който също бе узнал неотдавна тайната на коприната — научил я от един свой васал, женен за китайска принцеса; тя скрила известен брой яйца в тюрбана си, преди да напусне своята страна. Но Гобад не се бе опитал да използува тези сведения. По-безопасно било да остави нещата непроменени, като покрива разходите, свързани със собствените му големи нужди, от печалбите на посредническата търговия със Запада, отколкото да създава нова промишленост, изложена на риска да бъде открита и копирана от нас. А сега се бе случило най-лошото: неговият монопол бе нарушен и колкото по-висока цена поискаше за коприната, толкова по-голямо щеше да бъде поощрението за нашите копринари от Сирия. Затова той уведоми китайците, че както Персия, така и Константинопол знаят вече тайната на коприната и нямат намерение да плащат толкова високи цени, за да внасят нещо, което могат да получат много по-евтино в собствените си страни. Цената спадна малко, но дори и днес нашите копринари не могат да ни обличат без помощ от Китай и Персия, понеже отглеждането на копринени буби се оказа съвсем не проста работа. Юстиниан направи изработването и продажбата на коприната държавен монопол.