Робърт Грейвс - Велизарий

Ужасеният монах започнал да се извинява:

— Нямам право да напускам тази църква без заповед на игумена, а сега той присъствува на богослужение в катедралата.

Господарката попитала:

— От кого се страхуваш повече — от императрицата или от твоя игумен? Тръгвай веднага — колкото по-бързо потеглиш, толкова по-скоро ще се върнеш!

Той повдигнал полите на расото си и побягнал. Тогава началникът на полицията напуснал начумерен църквата, като се заканил:

— Ще изпаднеш в най-тежка немилост пред негово величество.

А господарката отвърнала:

— Или може би в най-голяма милост пред нейно величество!

След малко цяла рота дворцови стражи дошли да придружат господарката обратно до двореца, където тя разказала на Теодора част от случилото се, но не всичко: дискретно не споменала нищо за незаконния син. И все пак Теодора изглеждала разтревожена. Поискала да й опише мъжа, но господарката не могла да посочи никакви отличителни белези, освен че е едър, с черна брада и лек провинциален акцент.

— Не е от обичайните агенти на императора — казала императрицата. — Или е с тайно, неизвестно на мен поръчение, или е някой мошеник. Скоро ще разбера това.

Но така и не могла да открие, макар че разпитала монасите и те й го описали. Единият монах изказал предположение, че акцентът му бил киликийски, но господарката не се съгласила с него.

Господарката не се срещна повече с този предполагаем началник на полицията, но забеляза, че всяко нейно движение се следи. Бяха влезли чрез взлом в дома й във Влахерна, преди да се изнесе оттам, и разбили кутията с нейните лични документи; за щастие между тях нямаше нито един, който би я компрометирал в морално или в политическо отношение. Господарката, признавам, не бе водила много целомъдрен живот напоследък, а освен това бе имала някакви правни неприятности във връзка с един наследен от мъжа й имот, които я принудиха, за да получи правосъдие, да плати известна сума на един функционер на зелените, чието влияние в мировия съд беше много голямо. Иначе съвестта й бе чиста и не съществуваха никакви писмени доказателства за нейните малки прегрешения. Тя беше от тези жени, които никога не пишат и не пазят любовни писма, освен това не искаше и не даваше разписка за пари, когато работата й се виждаше малко съмнителна. Но скоро си даде сметка, че трябва да бъде още по-предпазлива от обикновено, ако иска да не пострада от тайните врагове, които очевидно се опитваха да напакостят чрез нея на Теодора.

Един празничен ден господарката почувствува цялата им сила. След като присъствува при утринната аудиенция на Теодора, тя я последва в обичайното дворцово шествие до катедралната църква „Света София“. (Става въпрос за старата църква, която беше великолепна сграда, макар че не може да се сравнява със сегашния храм на същото място, който по всеобщо признание е най-красивата култова постройка в целия свят.) Господарката бе облечена с най-хубавите си копринени дрехи на цветя, с всички алени и пурпурни декорации, на които нейният патрициански ранг й даваше сега право, и беше сложила най-тежките си и най-красиви скъпоценности, част от които бе получила като подарък от Теодора — императрицата беше, в буквалния смисъл, „толкова щедра, колкото устата й бе голяма“. Носеше естествено и великолепно накъдрена кестенява перука, чиито букли приятно галеха врата й, в допълнение на собствената си хубава, но не много пищна кестенява коса. Господарката много обичаше тези шествия — стига, разбира се, да не валеше, — дори когато отиваха до някоя далечна църква в деня на светеца, на когото беше посветена. Защото при такива случаи градоначалникът взема мерки настилката да бъде основно изметена, цялото население е чисто измито, облича празничните си дрехи и излиза, за да се хвърли по очи при минаването на императорската двойка, от прозорците висят бродирани драперии и навсякъде се виждат изкусно направени украси от мирта, бръшлян, розмарин, чемшир и полски цветя, наредени във формата на букви, прославящи светеца, императора и императрицата. Монасите от шествието пеят весели маршови химни и в целия град се носят ритмичните удари на клепалата, призоваващи вярващите към молитва, като всяка църква се отличава от другите по своя характерен ритъм.

И този път, когато шествието стигна до „Света София“, господарката беше в обичайното си добро настроение. След като мина покрай шпалира от каещи се грешници в преддверието, които не се допускат до причастието и нямат право да влизат по-навътре, тя се изкачи по стъпалата и седна до благородната Хрисомало, на първата редица от местата в галерията, запазени за жените. Наведе се над украсения с дърворезба парапет и започна да маха весело с ръка на приятелите си мъже в главния кораб долу — немалко съобщения от интимен характер могат да бъдат разменени по този начин. В „Света София“, както и в повечето по-изискани църкви, богослужението не се възприема прекалено сериозно: тоалетите и клюките предизвикват най-голям интерес в галерията, а бръмчащият шепот от политическите и богословските спорове в главния кораб винаги заглушава четенето на Свещеното писание. Но хорът от евнуси обикновено се слуша с известно уважение и почти всички се присъединяват, когато се пее Веруюто и други молитви. Ако проповедникът е достатъчно енергичен и красноречив, той често бива посрещан с одобрително ръкопляскане и смях или в противен случай — с освиркване. Накрая се дава причастието, изрича се благословията и ето ни пак навън. „Глупаво ще е да недоволствуваме от тези културни и забавни християнски обреди — обичаше да казва господарката. — Та те са само една по-сдържана разновидност на нашите театрални представления.“