— О безпътни мои сестри, какъв голям грях е било това и колко заслужени са били нейните телесни страдания!
Съвсем естествено беше господарката Антонина да се изсмее тихичко при този разказ. Не я беше много грижа дали името на свети Иероним ще остане в диптихите, или не; всъщност той напълно заслужаваше да бъде изличен оттам, бе си помислила тя, щом разправя такива небивалици. Ако ръцете на Претекста наистина били изсъхнали, как тогава би могла да пипне с тях главата на племенницата си? Господарката споделила това с благородната Хрисомало, която също се изсмя и давайки знак на съпруга си долу в главния кораб, провиси драматично ръце, сякаш и те бяха изсъхнали. Лекомислената й проява вбеси епископа. Той започна да сипе хули срещу господарката и благородната Хрисомало, като ги назова по име, макар да беше пришълец в столицата. Това бе несъмнено доказателство за нас, че той е бил подбуден да насочи проповедта си против тях от някой техен враг в двора. Заплаши ги, че ще бъдат лишени от причастие и заклейми господарката като безсрамна и разпътна вдовица, която си боядисва лицето и се забавлява не по-зле от великата вавилонска блудница, вместо да надене траурни одеяния, да оплаква греховете си и да се грижи за бедните, както подобава на една вдовица. Каза, че моята господарка носела безчестие за благочестивата и великолепна императрица, при която е на служба, както и за цял Константинопол, и че ако внезапно се разрази чума, пръсната от отвратителната перука на господарката и от мръсните червени къдри провиснали по нея, вярващите в престолния град ще знаят на кого трябва да благодарят.
Тази грубост преля чашата. Теодора, която седеше на трон до Юстиниан, стана, извини се с почтителен поклон на императора и тръгна към изхода, последвана от своите пажове, без да дочака нито причастието, нито благословията. Етикетът изискваше дамите от галерията да станат и да я придружат. В това време епископът отправи искане главите на господарката и на благородната Хрисомало да бъдат остригани като щраусови яйца. Теодора му отговори косвено, понеже един пряк отговор би могъл да се изтълкува като обида към Юстиниан, който пазеше мълчание. Тя се спря за момент и се провикна над скамейките към Йоан Кападокиеца:
— Кажи, моля те, на твоя красноречив голобрад приятел, че не подхожда на Бръснача да изрича анатема срещу Гребена — това не е никак мъдро!
Дамите заслизаха шумно от галерията, за да се присъединят към нея, и само мъжете и евнусите останаха в църквата да изслушат докрай проповедта. Но поради шума от възмутените ни и възбудени разговори епископът бързо прецени, че ще е по-добре да приключи със смирено извинение към негово величество заради прекалената може би искреност на казаното от него — по никакъв начин не искал да засегне лично своята най-непорочна, милостива и прекрасна императрица, за чиито добродетели били недостойни дори и най-прочувствените стихове на поетите — както на християнските, така и на езическите. Епископът наистина бе изпаднал в опасно положение и никога не би се осмелил да произнесе такава проповед, ако не е получил тайно уверение от някого, че моята господарка и благородната Хрисомало се намират в немилост. Колкото до Бръснача и Гребена, Теодора искаше да каже, че този епископ сам нарушава църковните канони, като се явява с бръснато лице. По лицето на един свещеник можеха да минат само ножици. Освен това косата му бе съвсем неподобаващо намазана с брилянтин, тъй като той беше едно типично италианско конте. Още преди да залезе слънцето, той бе натоварен на един малък търговски кораб и отплува обратно за Равена. Теодора показа ясно на Юстиниан, че държи на старите си приятелки, докато те остават верни и предани на престола, със същата твърдост, с каквато държи на своята вяра в едната природа на Сина божи.
Тези събития направиха силно впечатление в Константинопол и името на господарката стана обект на многобройни неверни, но не чак дотам неблагоприятни приказки, разказвани на градското тържище. Историята на нейния живот стана всеизвестна, а обстоятелството, че Теодора я бе признала за своя приятелка чрез публичното порицаване на един епископ, засили много нейните позиции. Независимо от това, за да бъде защитена от насилие, към нея бяха прикрепени двама телохранители, когато излизаше пеша или с колесница, а когато замина за персийската граница като лична пратеница на Теодора при Велизарий (подробните обстоятелства около това събитие ще бъдат обяснени в следващата глава), придружаваше я цял отряд дворцови стражи.
Читать дальше