Робърт Грейвс - Велизарий

Време е сега да разкажа накратко за събитията в Персия, след като Велизарий бе назначен за главнокомандуващ на войските в Дара. Непревзимаемият град Низивис, петнайсет мили по на изток, е бил навремето главен граничен пост на Римската империя. Той издържал успешно три дълги обсади на Шапур, единайсетия владетел от династията на Сасанидите, преди да му бъде отстъпен без бой по силата на позорния договор, с който император Йовиан 26 26 Римски император (331—364 г. н.е.), принуден да предаде на персите Армения и част от Месопотамия. — Б.пр. дал на персите пет гранични района. За да замести по някакъв начин Низивис, Анастасий укрепи Дара, който бе останал в римска територия, но се нуждаеше от преден пост, да го предпазва от изненадващо нападение. Затова Юстиниан удовлетвори молбата на Велизарий да построи крепост в Мигдон на три мили от Дара и само на няколкостотин крачки от границата.

Велизарий бе вещ в строителството на укрепления. Той беше избрал много изгодно място за крепостта и бе започнал да я строи с голяма бързина, надявайки се да изпрати един гарнизон там, преди персите да се опитат да спрат работата. Многобройните строители работели бързо, с меч на пояса, също както евреите, възстановили някога под ръководството на Неемия стените на Ерусалим под неприязнените погледи на самаритянските си съседи. Преди да се започне работата, Велизарий събрал в Дара голямо количество дървен материал, дялан камък и вар и крепостните стени, заграждащи два югера земя, скоро достигнали два човешки боя височина, която бързо растяла.

Персийският военачалник в Низивис връчил незабавно протест на Велизарий, а препис от него бил изпратен на главнокомандуващия на източните ромейски войски заедно със съпроводително писмо в смисъл, че персите гледали много сериозно на това ново нарушение на клаузите на договора, отнасящи се до граничните укрепления. Ако строителните работи не бъдели незабавно прекъснати, той щял да се види принуден да прибегне до насилственото им прекратяване.

Този протест бе предаден веднага на Юстиниан, който нареди да не му се обръща внимание и Велизарий да получи незабавно подкрепления. Изпратените подкрепления се състояха от конница и пехота, предвождани от двама млади тракийски благородници, братята Кузес и Бузес, които командуваха съвместно нашите войски в Ливан. По злощастно стечение на обстоятелствата битката с персите пред крепостта Мигдон се състояла в ден, когато Велизарий бил на легло с изключително тежък пристъп на малария и не можел да помогне с нищо. В сражението взели участие не повече от осем хиляди души за всяка от двете страни. Бузес, начело на половината конница, допуснал да бъде подмамен в преследването на един малък вражески отряд и оставил неприкрит фланга на основната войска, състояща се от пехотинци. Персите съсредоточили удара си върху конницата на Кузес на другия фланг и я разгромили, като взели известен брой пленници, между които и самия Кузес. Пехотата, чието отстъпление се прикривало от личната конница на Велизарий под командуването на Йоан Арменеца, успяла да се прибере в крепостта. На мръкване Бузес, връщайки се невредим със своите войници и горд от заграбената плячка, научил каква участ е сполетяла брат му и страшно се разгневил. Наредил крепостта да бъде опразнена, понеже била злокобно място, и цялата ромейска войска, пехота и конница, се изтеглила в Дара, отвеждайки на носилка и болния Велизарий. След два дни Велизарий, излекуван от треската, но все още толкова слаб, че едва се държал на седлото, контраатакувал персите, които били завзели крепостта и вече я рушела. Начело на личната си конница, наброяваща хиляда души, той ги изтласкал вън от укреплението, но Бузес, който трябвало в този момент да върне обратно пехотата, снабдена с достатъчно запаси, за да издържи едва нова обсада, не могъл да убеди войниците да го последват и така крепостта Мигдон била изоставена повторно поради липса на гарнизон. Персите я сринали със земята и се върнали триумфално в Низивис.

Юстиниан, след като прочете изпратените му съобщения, стигна до заключение, че главнокомандуващият на източните войски е допуснал грешка, като е изпратил на Велизарий недостатъчни и зле предвождани подкрепления, и че Велизарий е единственият воин, който не бе накърнил с нищо своята репутация. Затова той освободи въпросния главнокомандуващ и назначи на негово място Велизарий, който тогава беше само на двайсет и осем години. Юстиниан изпрати на границата и магистъра на официите 27 27 Magister officiorum (лат.) — началник на императорската канцелария и един вид министър на външните работи. — Б.пр. , един от неговите главни министри, чиито задължения включваха надзора върху пощите, съобщенията и военното снабдяване в цялата Източна империя, както и върху изпратените в чужбина мисии. Този сановник получи нареждане да възобнови мирните преговори с персите, но да ги протака колкото може повече, за да даде време на Велизарий да укрепи защитата на Дара и изобщо на цялата граница. Велизарий се възползува от примирието и направи преглед на границата като засилваше укрепленията, набираше и обучаваше новобранци и съоръжаваше военни складове. Съществуваше надежда, че няма да се стигне до нови враждебни действия, тъй като Гобад беше на седемдесет и пет години и бе по-вероятно да предпочете спокойствието пред грижите, неизбежно свързани с една голяма война. Но не било писано да стане така.