Робърт Грейвс - Велизарий

От трите страни на отворения централен четириъгълник, тоест около входа на окопната система, Велизарий разположил пехотата; фалангите на копиеносците, подкрепяни от копиехвъргачите, охранявали мостовете, а стрелците били строени по дължината на окопа между тях. Окопът имал остри колове по цялото си протежение и бил толкова широк, че не можел да бъде прескочен на кон. Отпред по фланговете, зад предните окопи (периферията на шапката), той разположил тежката конница. Тук мостовете над окопите били малко по-широки, за да позволят по-бързо придвижване. Като свързващо звено между центъра и крилата във всеки ъгъл на входа застанали по шестстотин масагетски хуни, готови да подложат неприятеля на кръстосан обстрел, ако тръгне срещу пехотата, или да се притекат на помощ на някоя от фланговите конници, ако изпадне в затруднено положение. В резерв оставали личната му конница, сега вече отново обединена, и херулските хуни.

Такъв бил тактическият план на Велизарий. На военния съвет, където бил изложен, този план спечелил всеобщо одобрение. Войниците били в отлично здраве въпреки големите юлски горещини — очакваната епидемия от дизентерия и други характерни за горещото време болести, почти неизбежна в Дара през този сезон, не се разразила. Работата е там, че Велизарий издал най-строги заповеди към всичката питейна вода да се добави кисело вино, което да я пречисти, да се поддържа чистотата на отходните места и походните кухни и особено за унищожаване на мухите — защото, обяснил той, Велзевул, повелителят на мухите, е първи демон на разложението и навсякъде, където има мухи, има и болести. Освен това всички военни упражнения се извършвали в ранно утро, преди слънцето да е станало силно, а после хората спели до пладне. Вечер ги пращал на нощни походи, за да поддържа доброто им физическо състояние, или ги карал да копаят. Велизарий никога не допускаше хората му да лентяйствуват. Сега те имали висок боен дух и най-голямо доверие в младия си предводител.

При изгрев-слънце, един ден след получаването на посланието от Фируз, наблюдателните постове по бойниците съобщили, че са забелязали облаци прах по пътя от Хармодий — едно село недалеч от Мигдон от страната на Низивис. Скоро можело да се види как персийските колони се подреждат в плътен боен строй извън обсега на ромейските стрели: пехотата, скрита зад огромни овални щитове, заела центъра, а конницата се разположила по двата фланга. Велизарий преценил, че тяхната войска наброява четирийсет хиляди бойци, но разсъждавал така:

„Малцина военачалници са в състояние да предвождат четирийсет хиляди души в бой. Без съмнение Фируз би имал по-малко притеснения, ако двете войски бяха почти равни по численост.“

Персите се опитали да предизвикат ромеите към нападение с шумни подкани и подигравки, но нашите си останали на място и запазили мълчание. Дълго време нищо не се случило. Ромеите дори не се оттеглили за обед съгласно своя обичай, като вместо това получили на място студена храна — солено свинско, пшенични питки и вино. Фируз бил сигурен, че самата гледка на неговата огромна армия ще накара нашите хора да загубят ума и дума от страх и че часът за обеда ще послужи като предлог за по-малодушните командири да изтеглят своите отряди. Той все смятал, че няма да се стигне до сериозен бой. „Почакайте — казвал той, — те са просто ромеи. Скоро ще бъдат на друго мнение.“ Но нищо не се случило.

Късно следобед личната войска на един перс на име Питуазис, който командувал десния им фланг, се приближила на коне към тракийската конница на Бузес, разположена срещу нея. Бузес се бил заклел на Велизарий да води този ден боя в лоялно сътрудничество с останалите части и да не се впуска в безотговорни приключения. Затова съгласно предварителния план той се оттеглил на известно разстояние от окопа, щом хората на Питуазис, всички възседнали сиви коне, наближили. Целта му била да подмами персите да пресекат окопа, а след това да се обърне и да ги нападне, докато са още струпани по мостовете и не са успели да се разгърнат. Персите обаче не се решили да се прехвърлят оттатък, затова Бузес и неговите хора се върнали на първоначалните си позиции, стреляйки в движение с лъковете си. Персите отстъпили. Тези персийски конници имат много красиво изрисувани оръжия и щитове — особено силно впечатление правят разкошните им колчани — и носят ръкавици (за което нашите им се надсмиват), но нямат шлемове. Носят и камшици, докато нашите хора не използуват камшици по време на сражение.