Робърт Грейвс - Велизарий

Седем перси паднали в тази схватка и Бузес изпратил един отряд отвъд окопа да донесе телата. Няколко минути двете войски продължили да се гледат мълчаливо. Говори се, че Фируз бил казал пред своите военачалници, че ромеите запазили изненадващо самообладание, но той щял да извика и гарнизона на Низивис, нови десет хиляди души, и тяхното пристигане на следния ден щяло непременно да сломи упоритостта на врага. Тогава един млад перс, чието име не зная, благородник, ако се съдело по облеклото и оръжията му, се приближил в галоп към центъра на ромейския строй, яздейки великолепен дорест кон. Той знаел няколко гръцки думи и като дръпнал рязко юздите, отправил гръмогласен призив за двубой и се заканил да нареже на парченца всеки ромейски конник, който би дръзнал да му се изпречи.

Никой не приел предизвикателството, тъй като имало всеобща заповед строят да не се нарушава под никакъв предлог. Младежът продължил да вика, да размахва копието си и да се смее презрително. Изведнъж левият ромейски фланг зашумял. Един конник, приведен ниско над шията на коня си, профучал по моста, понесъл се покрай масагетските хуни и се насочил право към перса. Той забелязал нападението твърде късно. Опитал се да го избегне, като шибнал коня си напред, но дългото копие го улучило в самите гърди и го повалило. Останал да лежи замаян. Ромеят слязъл бързо от коня и прерязал гърлото му като на жертвено животно. Мощен вик се понесъл над ромейските редици и над градските стени на Дара, на които се били струпали жителите. Отначало всички помислили, че този герой, е Бузес, отмъщаващ си за пленяването на своя брат Кузес. Но когато победителят тръгнал спокойно да се връща по моста, водейки коня на перса, чийто труп бил преметнат върху седлото, станало ясно, че това е не някой друг, а смелият Андрей, баняджията!

Защото Андрей, чиито задължения били леки и не му давали възможност да изразходва кипящата си енергия, от известно време вземал участие, без знанието на Велизарий, в ранните сутрешни учения под командата на Бузес, понастоящем предводител на конницата на Велизарий, и благодарение на големия си опит като борец станал великолепен воин. Велизарий изпратил при него един от своите стотници, за да го поздрави и да му поднесе в дар стоманен шлем с бял пискюл, дълго копие с бяло флагче и златна верига в знак, че главнокомандуващият го произвежда в чин десетник към своята лична конница. Но магистърът на официите, натоварен с тази задача, осъдил нарушението на дисциплината, макар че бил във възторг от успеха на Андрей. Той изпратил заповед до всички командири на ескадрони никой друг да не приема предизвикателство за единоборство, в противен случай щял да бъде наказан с безпощадно бичуване. Велизарий смъмрил магистъра на официите за отправената заплаха, защото тя всъщност била неизпълнима. Воинът, приел предизвикателството, ще бъде или победител — и в този случай наказанието му ще бъде посрещнато с всеобщ протест, или победен — и тогава персът ще отнесе трупа му извън обсега на ромейските камшици.

Второто предизвикателство не закъсняло. Този конник бил ядосан, че първият боец е нарушил етикета. В персийската армия съществува строго определено правило в това отношение: предизвикателят трябва винаги да изхожда от най-благородната фамилия, представена на бойното поле. Затова вторият конник излязъл по-скоро за да защити фамилната си чест, отколкото от горещо желание да се бие. Не бил младеж, а мъж в разцвета на силите си — владеел коня и оръжието с опитна и твърда ръка. А и не крещял възбудено като убития от Андрей младеж — само изплющявал от време на време с камшика с едно сурово „хо, хо!“, докато яздел бавно покрай ромейските редици. На едно място дръпнал юздите и извикал нещо на персийски, което, изглежда, било призив към самия Велизарий да излезе на бой с него. Но когато един от стотниците докладвал за това на Велизарий и го подканил да приеме предизвикателството заради насърчителния ефект, който ще окаже неговата победа върху войниците, той отвърнал е презрение:

— Ако този перс толкова желае да умре, защо не си окачи сам примката, вместо да се опитва да ме направи съучастник в смъртта си?

Дълго време никой не приемал предизвикателството на втория конник. Той бил тръгнал вече да се връща към персийските позиции, мислейки си, вероятно не без облекчение, че е защитил успешно фамилната чест без сериозни последици за самия себе си, когато ромейските редици отново зашумели: този път конникът носел шлем с бял пискюл и копие с развяващо се бяло флагче; той също препускал по моста. Персът се обърнал, стиснал здраво копието, пришпорил коня и посрещнал нападателя в пълен кариер. Двете копия отскочили от блестящите брони, срещу които били насочени, ала конете, вместо да се разминат, както обикновено става при такива двубои, се сблъскали челно така, че броните им иззвънтели и хълбоците им опрели в земята. Ездачите били изхвърлени напред, сблъскали се във въздуха и се търкулнали заедно на земята. В този момент всеки от зрителите затаил дъх. Ромеят се съвзел пръв. Докато персът се изправял на колене, той го ударил в лицето с юмрук, сграбчил го за крака, прехвърлил го през глава с добре известната хватка и му видял сметката с един удар на кинжала си. Ромейските войници зад окопите и по градските стени отново надали рев, дори още по-мощен отпреди, и тъкмо тогава станало ясно, че пак Андрей, облечен с униформата на десетник от личната конница на Велизарий, се е нагърбил да защити ромейската чест. Персите се оттеглили в лагера си, решавайки, че денят не предвещава, нищо добро за тях, а ромеите запели високо песента на победата и се прибрали зад стените на Дара.