Робърт Грейвс - Велизарий

Само два дни след първото си посещение в двореца, господарката Антонина получи ранг на патрицианка — сияйната Антонина, придворна дама — и бе представена на Юстиниан, който се показа благосклонен към нея, но се направи, че не я познава. Междувременно тя бе преживяла едно тревожно приключение. Вечерта на същия ден, когато бе приета от Теодора на нейната аудиенция, тя излязла от двореца и отишла пеша до най-близкия кей на Босфора, за да наеме лодка, която да я отведе вкъщи покрай доковете на Златния рог, но била спряна на улицата от някакъв едър мъж с черна брада и шапка на търговец. Той я дръпнал настрана и я запитал дали името й е Антонина, тъй като в такъв случай трябвало да размени няколко думи с нея.

— Аз съм служебно лице от двореца — казал той.

Господарката отказала да го последва в една къща наблизо, както предложил, понеже този човек можел да се окаже мошеник, чиято истинска цел е да я отвлече заедно с децата, да ги упои и после да ги продаде като роби на някой варварски главатар в Колхида, Крим или друго диво място. Голям брой отвлечени жени й деца бяха продавани в отдалечени райони на черноморския бряг. Тя отвърнала:

— Не, нека влезем в тази църква. Там можем да поговорим, без да ни смущават.

Той се съгласил и влезли. Господарката казала:

— А сега ми покажи пълномощното си. Как мога да съм сигурна, че си от двореца?

Непознатият извадил (някакъв документ, написан с пурпурно мастило, използувано само от императора. В него пишело, че верният и обичан патриций, достопочтеният еди-кой си (той нарочно държал пръста си върху името), е назначен за началник на тайната полиция в Константинопол по милост на „Негово Свещено Величество Император Юстиниан“. Господарката го прочела при слабата, трепкаща от постоянното течение светлина на дългите благовонни свещи, запалени пред гробницата на някакъв монах мъченик — пълномощното изглеждало истинско.

— Е добре, какво искаш от мен? — запитала тя.

— Да ми разкажеш подробно целия си днешен разговор с императрицата.

Господарката се засмяла, твърдо решена да не дава ни най-малък признак на уплаха.

— Несъмнено ще бъде по-добре да попиташ самата императрица. Имам ужасно лоша памет за разговорите си с царствени особи.

— Килията и малко мъчения сигурно ще я опреснят — заплашил я той. — Има и друго, още по-важно нещо, което негово величество държи да узнае и което ти, като стара приближена на императрицата…

Господарката го прекъснала:

— Ако императрицата е била достатъчно благосклонна да си спомни някои дребни услуги от моя страна, направени преди нейното възшествие на престола, това си е нейна работа. Аз самата не си спомням нищо такова.

Той снишил гласа си и казал:

— Без увъртания, много те моля. Вярно ли е, че императрицата е родила незаконен син, когато е била в театъра, от някакъв търговец от Червено море, който често посещавал вашето заведение?

Господарката се развикала и двама монаси изскочили от сянката.

— Този човек хули Христа — казала тя. — Той е идолопоклонник, манихей, гаден содомит и какво ли не! Защитете ме от него, благочестиви монаси!

Началникът размахал пълномощното си в лицата им.

— Тази жена лъже! — викнал той. — Разпитвам я по поръчение на василевса. Ето вижте, аз съм началник на полицията. Вървете си, свети братя, и ме оставете да довърша разпита на спокойствие. Отвън чакат мои войници.

Господарката попитала монасите:

— От кого получава дарения тази църква на света Мария Магдалена? От негово величество императора или от нейно величество императрицата?

Те се поклонили и признали, че всичко дължат на Теодора.

— Аз съм на служба при императрицата — предупредила ги тя.

После се обърнала към началника на полицията и го запитала, протягайки показалеца си:

— Познаваш ли този пръстен?

Това бил малък златен пръстен с изрисувано върху емайл синьо човешко око, в чийто ирис личал фин златен инициал — главно тета. Теодора го била дала току-що на господарката в знак, че сега тя е една от нейните близки довереници.

Той се опитал да издърпа пръстена от ръката й. Господарката се сборичкала с него, ритнала го в слабините и избягала. Изтичала заедно с децата да се скрие в главния олтар, където той не посмял да я последва. Тогава тя казала на по-младия от монасите:

— Изтичай в двореца, брате во Христе, и извести незабавно императрицата, че жената с черничевите листа е в опасност и се намира във вашата църква.