Робърт Грейвс - Велизарий

Велизарий научи за отправената заплаха и писа до краля от пристанището:

„Крал Тотила, ако изпълниш заплахата си и опожариш Рим, люлката на цяла една империя, нима името ти няма да предизвиква отвращение у потомството? Бъди сигурен, че за тебе ще разказват и ще пишат така: Онова, което с толкова труд са изградили петдесет поколения римляни, събирали от цял свят най-благородните материали и най-добрите архитекти и строители, бе опожарено за един ден от едно германско князче като акт на отмъщение, когато градът бе опразнен от чумата и глада. Това е оскърбление към нашите велики предци.“

След като премислил, Тотила решил да се въздържи. Велизарий бе предположил правилно, че за един готски крал хипотетичната присъда на потомството ще се окаже по-важна от собствените му естествени наклонности или разумните съвети на най-мъдрите му сановници. Все пак Тотила разруши три мили от защитните стени и махна всички порти, с което направи Рим открит град. Той остави значителни сили да продължат обсадата на нашите войски в пристанището и тръгна да преследва Йоан Кървавия, който по това време се намираше в Тарент.

Йоан не се осмелил да се изправи срещу Тотила и побързал да отстъпи към Отранто, като по този начин върнал цяла Южна Италия, чийто пълен господар изглеждаше до този момент, обратно на нейните готски владетели. Тотила решил, че превземането на Отранто не е от особено значение, ако не се позволи на Йоан Кървавия да мръдне оттам, и се отправил нагоре по адриатическия бряг към Равена, чиито жители очевидно били загубени за имперската кауза и сигурно щели сами да му отворят портите. Ако завладееше и Равена, той щеше да стане безспорен господар на цяла Италия.

Крал Тотила бе потеглил вече с войските си на север по брега, когато походът му бил спрян от една новина, която го изпълнила с удивление и възмущение. Велизарий, верен на славата си на човек, готов да предприеме привидно невъзможното, държеше отново Рим и бе решен да го отстоява срещу всички готи в Италия!

„Но как — имате пълно право да запитате вие — би дръзнал дори Велизарий да защищава с тези крайно недостатъчни сили един открит град срещу войска, която може да излезе насреща му е осемдесет хиляди човека?“

Самият Велизарий би отговорил на този въпрос така:

„Трябва винаги да сме готови да поправим предишните си грешки!“

Веднага щом се съвзе достатъчно, за да може да седне на коня си, Велизарий, начело на хиляда души конници, напусна пристанището през нощта и отиде на разузнаване в града. Той заварил Рим напълно опустял (сигурно за пръв път в историята.) — и дори срещнал на Марсово поле малка глутница вълци, по които войниците се въздържали да стрелят. Тези вълци били взети за добра поличба — те са били смятани за свещени, животни от древните римляни, тъй като основателят на Рим, Ромул, е бил откърмен от вълчица. Велизарий направил внимателен оглед на крепостните стени и накрая заявил: „Всичко, е наред, приятели.“

Те помислили, че разсъдъкът му се е помрачил от треската, но той обяснил:

— Този варварин крал Тотила се е отнесъл немарливо към събарянето на стените, както и очаквах. Той се е задоволил само да откърти горните няколко пласта, камъни от укрепленията и да избута отломъците в рова. Ако се заловим здраво за работа, ще можем за късо време да възстановим зида.

Готската войска научила, че Велизарий се връща в пристанището след своята разузнавателна мисия, и му устроила засада, на четири места. Всеки път той разделял войниците си на три части: едната, се защитавала, а другите две обграждали неприятеля по фланговете и го засипвали със стрели, докато не го принудили да се оттегли. При това свое завръщане Велизарий уби или плени повече хора, отколкото наброяваше собственият му отряд, като загуби само около трийсет души, понеже готските ескадрони се състояха единствено от копиеносци, които бяха спирани от стрелите и не получиха възможност да влязат в близък бой. Макар да наброяваше цели петнайсет хиляди човека, готската армия не посмя да напусне отново лагера си, така че Велизарий остави само петстотин души да пазят пристанището и съсредоточи всичките си останали сили в Рим. Към тях спадаха четирите хиляди тракийци от личната му конница, чийто брой бе намален с триста, две хиляда човека от войската на Бесас, избягали при него след превземането на Рим, и петстотин редовни войници, преминали към Тотила в Сполетий, но склонили сега да възобновят верността си към императора. Имаше също неколкостотин яки работници, събрани от околните села (повечето от тях бегълци от Рим), които с готовност предложиха да работят за него, ако им бъде заплатено с брашно, месо и малко вино.