Робърт Грейвс - Велизарий

През цялото това време господарката се отнасяше с най-голяма нежност и загриженост към Велизарий и взаимното им доверие ги крепеше в тежките дни. Не можеше вече да бъде казана нито една осъдителна дума за нейния личен живот. Към мен и двамата проявяваха най-голямо внимание, доверявайки ми не една важна тайна.

Велизарий и господарката, която отново придружавах, се качиха на флагманския кораб. Новата кампания ни внушаваше немалко опасения, но щом се озовахме на борда, очаквахме с нетърпение да стъпим отново в Италия. Силен югоизточен вятър ни принуди да потърсим спасение в пристанището на Отранто. Готските части, които продължаваха да обсаждат този град, не разбраха, че нашето присъствие там е случайно, изплашиха се и се оттеглиха към Брундизий, разположен на два дни път в северна посока. На следния ден вятърът се промени и ние отново се отправихме на юг към Месанския пролив, а готите се поздравиха за отминалата ги опасност.

Шест дни по-късно пристигнахме в пристанището на Рим, което продължаваше да устоява на обсадата, но нашите сили бяха толкова малобройни, че не можехме да предприемем нищо преди пристигането на Йоан Кървавия. След няколко дни напразно очакване без никаква вест решихме, че корабите му са били потопени или разпръснати от същата буря, която бе връхлетяла и нас. Най-после пристигна записка от Йоан, изпратена по един търговски кораб, в която той ни съобщаваше, че се придържа към първоначалния си план да мине през Италия по суша. Вече бил постигнал някои успехи: прехвърлил хората си в Отранто, без да бъде забелязан от противника, и след като пленил голямо стадо запасни коне, изненадал готите при Брундизий, прегазил лагера им и убил много от тях. Сега напредвал в северозападна посока към Рим.

Велизарий извика:

„Нима никой от моите пълководци няма да ми се подчини? Страхувам се, че докато този Йоан пристигне, Рим ще е вече паднал!“

Все пак прати тайно съобщение до Бесас, в което го умоляваше да издържи още малко.

Крал Тотила не подценяваше мъжеството и изобретателността на Велизарий. Той знаеше, че врагът му ще направи всичко възможно да изпрати лодки с провизии нагоре по течението на Тибър и затова реши да прегради този път. При едно стеснение на реката, на около три мили по течението от Рим, кралят издигна две внушителни дървени кули, по една на всеки бряг, и разположи на тях най-добрите си войници, а в реката между кулите пусна навързани дебели трупи. Витигес не би могъл никога да се сети за такова нещо.

Велизарий не се уплаши от трупите и кулите на Тотила. Изпрати там двама от най-надеждните си гвардейци — те трябваше да се представят за дезертьори и да премерят кулите на око. Съгледвачите влязоха в преговори със стражата от кулата на десния бряг и като си дадоха вид, че предложените им от готите условия не ги задоволяват, си тръгнаха обратно. Знаейки вече размерите, Велизарий построи кула с двайсет стъпки по-висока от тази на Тотила върху два здраво завързани помежду си шлепа за хоросан. На върха, на два издадени скрипеца, окачи дълга корабна лодка. Заповяда също на двеста галери да бъдат поставени дървени огради, високи шест стъпки, с изрязани в тях отвори за стрелците. На тези галери качи най-добрите си войници и ги натовари с жито, наденици, сушено месо, масло, сирене, смокини и други храни.

От Йоан Кървавия пристигна второ известие, донесено от един предрешен като селянин свещеник. Йоан бързаше да съобщи, че местното население го посрещнало наистина с въодушевление след тръгването му от Брундизий, но че за съжаление Тотила разположил гарнизон в Капуа и с това отрязал пътя му към Рим. Капуа била непревзимаема крепост, а както често е подчертавал самият Велизарий, било крайно неразумно да оставя зад гърба си силно укрепен град в ръцете на неприятеля. Затова той тръгнал обратно и сега преследвал в Лукания пръснати банди от готски войници.

Велизарий научи от свещеника, че гарнизонът в Капуа се състои само от половин ескадрон копиеносци. Стана му ясно, че Йоан Кървавия не се интересува, от съдбата на Рим и може би иска да си отмъсти на Бесас, който се бе отнесъл с безразличие към него по време на обсадата на Ариминий няколко години преди това, ето защо предпочита да се заеме с по-леката задача — плячкосване на незавзетите селски райони. Ако искаше да спаси Рим, Велизарий можеше да разчита единствено на своите собствени сили, колкото и недостатъчни да бяха те.

Той повери командата на римското пристанище в ръцете на един арменец, наречен Исак; остави там и господарката да го съветва и да му помага. Разположи по половин ескадрон на двата бряга на реката и нареди на конниците да се държат до последния човек, ако пристанището бъде атакувано. Велизарий пое лично командата на флотата от подсилени галери и изпрати следното съобщение на Бесас: