Робърт Грейвс - Велизарий

Йоан Кървавия повери командуването на Рим на Бесас и се нае да предаде това писмо на Юстиниан в Константинопол, като настои пред него да ни помогне да излезем от отчаяното положение, в което се бяхме озовали. Йоан потегли в самия край на годината, лето господне 545-то. През това време Велизарий остана в Равена, където обучаваше новобранците с помощта на малкото коне, като им сменяше ездачите за упражненията. Войниците се научиха да боравят изкусно със своите лъкове, дълги и къси копия и мечове както спешени, така и на кон; понякога яхаха и дървени коне като малките деца.

Ауксимум бе заставен да се предаде на Тотила от глада, а след него паднаха Фирмум, Пиценум и Аскулум, намиращ се също в Пиценум. После дойде ред на Сполетий и Асизи в Етрурия. Единствена Перузия продължаваше да се държи, макар че Тотила съумя да организира убийството на Киприян, началника на гарнизона.

Йоан Кървавия не предал писмото на императора, пред когото говорил само с общи и неясни фрази. Той бил уморен от войната в Италия и не искал да замени толкова скоро удобствата на Константинопол, където бил добре посрещнат, с несгодите и опасностите на бойното поле. Посветил се изцяло на задачата да си намери високопоставена съпруга и успял да се ожени за дъщерята на Герман — сестра на младия Юстин и братова внучка на императора. (С тази си постъпка той си навлякъл неприязънта на императрица Теодора, която я приела като нечувана дързост, едва ли не като декларация за претенции към престола след смъртта на Юстиниан.)

Като не получи отговор, Велизарий писа повторно; той възпроизведе точно предишното си послание, добавяйки само новини за последните успехи на Тотила. Съобщи, че Рим, защищаван от трихилядния гарнизон на Бесас, е застрашен сега от глад (флотата на Тотила, използуваща като база Липарските острови, пресрещаше натоварените с жито кораби от Сицилия) и няма да издържи още много месеци. Плаценция, последната северна крепост, останала вярна на ромеите, не бе издържала на глада и се бе предала. Той добави (по внушение на господарката), че доколкото негово пресветло величество не изглежда обезпокоен от положението на нещата в Италия, изложено в изпратеното по Йоан писмо, и очевидно не би могъл да направи нещо за неговото подобряване, Велизарий ще се смята свободен да се оттегли със своята съпруга и личната си охрана в Дирахий на отсрещния бряг на Адриатическо море. Климатът там не действувал толкова отпускащо, колкото в Равена, а и връзката с Константинопол — в случай че императорът благоволи да му изпрати нови нареждания — била по-удобна. Братовият внук на императора, Юстин, щял да поеме командата на Равена.

Писмото беше напълно почтително и благоприлично по форма, но Юстиниан доловил в него скрит упрек и затова решил да не предприема нищо по въпроса, още повече, че Йоан Кървавия отричал да му е било поверявано преди това някакво писмо. Но заедно с второто послание на Велизарий господарката изпрати писмо до Теодора, в което подчертаваше, че Юстиниан трябва да избере едно от двете: или да задържи Италия, като плати дължимото на тамошните войници и изпрати подкрепления, или да изостави всякакви претенции за този диоцез. Теодора успя най-сетне да убеди Юстиниан да изтегли известен брой войници от персийската граница, където опасността от нахлуване изглеждаше отминала с идването на чумата, и да изпрати Нарзес в Крим със задача да наеме значителен брой херулски хуни за експедицията в Италия. Но докато тези подкрепления, предвождани от Йоан Кървавия, пристигнат в Дирахий, настъпи късна есен, а междувременно положението в Рим ставаше все по-неудържимо. Най-многото, което Велизарий успя да направи, бе да прати хиляда човека, половината от тях членове на личната му конница, да пресекат Италия и да се притекат на помощ на слабия гарнизон в пристанището на Рим — а то трябваше да бъде задържано на всяка цена, за да може императорската флота да освободи от обсадата древния град. Валентин бе поставен начело на този отряд с изричната заповед да избягва всяко сражение, в което би могъл да понесе тежки загуби. Той успя да се изплъзне от готите и стигна необезпокояван до местоназначението.

Папа Вигилий — същият, който наследи сваления Силверий — бе получил неотдавна нареждане да напусне Рим и да отиде в Сицилия, където да изчака, докато бъде повикан в Константинопол. Юстиниан (който искаше да бъде запомнен като Велики, наред с другите си качества и постижения и заради таланта си на богослов) работеше от известно време върху един трактат и искаше да получи одобрението на папа Вигилий за него. Той се бе натъкнал на интересен проблем в доктрината за връзката между първото и второто лице на светата троица и му се струвате уместно да го обсъди с папата, преди да продължи по-нататък. Основната идея на трактата беше да предложи компромис между тези, които вярваха в едната природа на Сина божи, и онези, които вярваха, че той има две природи. По този начин голям брой еретици можеха да бъдат върнати в лоното на православието. Ще ви свестя подробностите на тази дискусия. Папа Вигилий не искаше да приеме сериозно богословската доктрина на императора, която беше объркана и противоречива, но не можеше да си позволи и да го обиди. Много повече го тревожеше един получен от него доклад за положението в Рим, съгласно който една крина жито се продавала там за пет номизми, а един вол за петдесет, а бедните ядели вече коприва и трева както при предишната обсада. Папата беше щедър човек и честен християнин, макар и да бе дал подкуп за поста си, затова не забрави трикратната заповед на Иисус към апостол Петър: „Паси Моите овци“, и нае малка флота от товарни кораби, които изпрати в пристанището на Рим с жито за градското население.