Робърт Грейвс - Велизарий

„Очаквай ме да дойда по реката утре в ранните следобедни часове. Имам начин да разкъсам преградата от дървени трупи. Разчитам на теб да предприемеш внезапно нападение срещу лагера на готите веднага след пладне, за да отвлечеш вниманието им. На корабите имам изобилна храна за теб и хората ти.“

На другия ден, шести декември, беше празникът на епископ Николай — светеца, покровител на децата. Свети Николай бе почитан много от Юстиниан, който построи в Константинопол църква посветена на него. За този светия се разказват най-невероятни чудеса — повече, струва ми се, отколкото за всеки друг в календара. Едва роден, той се изправил на крака и въздал с неукрепналия си детски гласец гореща благодарност на всевишния за дарения му живот. От най-ранна възраст спазвал строго постите в сряда и петък, като през тези дни се въздържал да суче от гръдта на майка си Йоана, с което предизвикал у нея голяма тревога и още по-голямо удивление. По някаква необяснима причина свети Николай стана наследник на морския бог Посейдон, чиито храмове бяха почти всички посветени на него, също както богиня Венера бе наследена от Дева Мария, а кучето Цербер — от апостол Петър. (Самият Иисус пък е наследник на Орфей, който укротявал дивите зверове с чаровните си мелодии.) Всеки канонизиран от църквата светец се отличава с някакви особени добродетели: Николай стана символ на детската простота. Тракийските войници, изповядващи православната вяра, смятаха неговия празник за особено благоприятен, защото преданието разказваше как на прочутия Вселенски събор в Никея той се разгорещил до такава степен от религиозните си чувства, че зашлевил страхотен шамар на своя събрат Арий, основателя на арианската ерес, изповядвана от готите.

И така, рано сутринта на Никулден Велизарий беше готов да започне пътуването си нагоре по реката с помощта на весла и платна. Две хиляди гвардейци от неговата лична конница, за които нямаше коне, го следваха по двата бряга, а ездачите ги прикриваха. На тръгване господарката го прегърна, призова над него божията благословия и му пожела победа. Всички останали очаквахме с трепет развоя на събитията, застанали на защитните стени.

Към пладне пристигна на кон вестоносец с чудесии новини. Флотата на Велизарий се натъкнала първо на верига, опъната между двата бряга малко по-долу от преградата от трупи — същата онази верига, която бе използувал преди това самият той за защита на водениците по време на отбраната на града, — но пехотата пуснала облак стрели, преминала в настъпление, разпръснала постовете на двата края на веригата, откачила я и отворила път за корабите. Високата плаваща кула с дългата лодка на върха била теглена срещу течението от товарни животни. Тогава, докато стрелците в галерите и пехотинците на брега атакували яростно готите в двете укрепени кули, плаващата кула била издърпана точно срещу вражеската кула на брега. Чак сега станал ясен замисълът на Велизарий. Дългата лодка била внезапно спусната от скрипеца и се стоварила върху струпаните на кулата готи, а в същото време към нея полетели дузина пламтящи факли. Лодката била пълна е катран, масло, смола и други леснозапалими вещества, така че за по-малко от минута цялата вражеска кула била обхваната от пламъци. Един готски ескадрон се опитал да нападне по брега, но се разколебал при вида на горящата кула и писъците на погълнатите от огнената стихия хора. Нашата пехота го обърнала в бягство. Велизарий започнал да разбива веригата от трупи и бил готов да продължи настъплението веднага щом Бесас предприеме уговореното нападение. Двеста готи изгорели живи в кулата, а гарнизонът на другата кула избягал.

Когато арменецът Исак чу новината, той нададе радостен вик, последван от всички нас, останалите в пристанището. Реши, че е време да завоюва своя дял от славата, като нападне един ограден с колове готски лагер, разположен на половин миля от нас и охраняващ Остия. Исак събра отряд от сто конници и препусна към делтата на реката, викайки на господарката Антонина:

— Оставям крепостта в твоите сигурни ръце, милостива господарке! Скоро ще се върна с богати дарове.

Но той не се върна изобщо. Превзел лагера при първото нападение, разпръснал гарнизона и ранил смъртно началника. Готите обаче разбрали, че това не е преден отряд на голяма армия, а само един безумец начело на стотина луди глави. Побързали да се върнат и заварили хората на Исак да грабят шатрите. Исак паднал убит и най-много десетина души от неговите хора успяха да се доберат до укрепленията. Един от тях, като видял, че пътят му за връщане е отрязан, препуснал нагоре към гърлото на делтата и се провикнал към един преден пост, оставен на другия бряг от Велизарий: