Робърт Грейвс - Велизарий

Папата постави начело на флотата един епископ, който направил голям завой, за да избегне готската блокада при Липарските острови, и докарал благополучно всички кораби в пристанището. Изпитал облекчение, когато със самото си пристигане видял, че имперското знаме продължава да се вее от кулата и че войниците от гарнизона го посрещат от стената с бурно махане на плащовете си. За зла участ той разбрал превратно сигнала, с който защитниците на пристанището искали не да го приветствуват, а да го предупредят за дебнещата то опасност. Едва корабите му били вързани здраво за пристана, и проехтял внезапен варварски крясък — два ескадрона от готите на Тотила изскочили от засада иззад един склад. Те завладели корабите и избили всички до крак, с изключение на епископа, когото завели вързан при Тотила. Ето какво се било случило: Валентин, нарушавайки изричната заповед на Велизарий, извел един-два дена преди това своите хиляда конници на бой срещу готите, но пътят му за връщане бил отрязан и той самият паднал убит заедно с почти всичките си хора. От един хълм обсадителите съзрели корабите на епископа, а малцината оцелели защитници на града били тъй слаби, че не могли да попречат на успешната засада на врага в пристанището. Плененият епископ (по съвпадение той също се казваше Валентин) бил подложен на щателен разпит от крал Тотила, който се надявал да изтръгне ценни военни сведения от него. Обаче епископът, като истински римлянин, не отговорил на въпросите на Тотила дори когато бил заплашен с измъчване. Кралят загубил търпение и заповядал да бъдат отсечени китките на двете му ръце. Стана ни много мъчно за този добър човек.

Самоубийствата от глад станали често явление в Рим. Ветеранът Бесас, огорчен от безотговорното отношение на Юстиниан към положението в Италия, се стремеше преди всичко към личното си обогатяване за сметка на гражданското население. По негова заповед всеки плебей, който искал да напусне обсадения град, трябвало да заплати за тази привилегия пет хиляди номизми, а от патрициите се изисквали по сто хиляди. Повечето патриции намирали тази цена за безбожна и предпочитали да останат въпреки големите мъчнотии. Зърно имало само във военните хамбари. Бесас го продавал малко по малко на все по-високи цени и с все по-големи примеси от трици, с което ограбвал и конете си. Когато златото не достигало, той приемал да му се заплати със стари сребърни съдове и кани, семейни реликви, но давал жито само срещу теглото им в сребро, без да държи сметка за стойността им като антики. Струва ми се, че Бесас е възнамерявал не след дълго да се предаде при условие той и неговите войници — също забогатели чрез продажба на част от дажбите си — да бъдат пуснати да си отидат с военни почести заедно с личното си имущество.

Една сутрин градската тълпа се събрала с шумни викове пред портите на палата Пинций, където се намираше главната квартира на Бесас. Трябва да са били страхотна гледка с изпитите си, мъртвешки бледи лица и подути от глад кореми — всички кучета, мулета, магарета, котки, плъхове и мишки били вече изядени, от ядивните неща оставала само копривата, освен ако някои не са яли скришом конски фъшкии и заклани деца. Стражите се опитали да разпръснат тези клетници, но щом ударели някого той падал от изтощение и не можел да се изправи пак на крака, а оставал да се гърчи на земята като оса или муха с опърлени криле. Започнали да се молят:

— За бога, или ни нахрани, или ни пусни да излезем от града безплатно, или сложи край на мъките ни, като ни убиеш!

Бесас отговорил:

— Не мога да ви нахраня, защото брашното ми едва стига за моите хора; не мога и да ви убия, защото това би било грях; а не мога и да ви оставя да напуснете града, защото се страхувам, че готите ще се възползуват от отварянето на портите и ще се промъкнат вътре. Смелост! Велизарий скоро ще бъде тук с достатъчно храна за всички.

Все пак той понижил постепенно таксата за напускане на града за всички, с изключение на патрициите, така че тя скоро станала достъпна и за най-скромните кесии. Не след дълго Рим почти се опразнил. Повечето от бегълците умрели от крайно изтощение по пътя; мнозина били убити от готите, които брояха вече около шейсет хиляди човека, а малка част успяла да се добере до южните райони. Но градът продължаваше да се държи, както и гарнизонът на пристанището. Велизарий бе потеглил да ги спасява от Дирахий в Далмация с току-що пристигналите подкрепления.

Йоан Кървавия искаше да преведе цялата войска, възлизаща сега на двайсет хиляди души, през тясното като пролив море до Брундизий и после да пресекат Италия като единен корпус до Рим. Велизарий обаче възрази, че дори ако не срещнат сериозна съпротива, походът до Рим ще им отнеме четирийсет дни, докато галерите могат, при попътен вятър, да изминат разстоянието само за пет дни. Ширещият се в Рим глад правеше всеки ден скъпоценен. Новобранците в личната гвардия на Велизарий съвсем не бяха за подценяване като войници, а в Дирахий той успя да закупи доспехи и коне за половината от тях. Натовари ги на най-бързата галера и заповяда на Йоан Кървавия да го последва колкото може по-скоро.