Робърт Грейвс - Велизарий

Пет ескадрона атакуваха един след друг тази страшна преграда. Купчината трупове ставаше все по-висока, и скоро на всеки стърчащ шип имаше нанизан човек или кон. Така — както биха се изразили майсторите на реториката — мостът стана най-после проходим, благодарение на самата си непроходимост. Тежък бой се завърза при портата — в него сега се включи и готската пехота, а от страничните кули полетяха камъни, вряла вода и трупи. Нашите копиеносци, исаври, се биеха на смени, но във всяка смяна имаше само петдесет човека, докато готите налитаха със стотици, затова защитниците се намираха на границата на изтощението. Единствено окуражаващото присъствие на господарката и обещанието й да възнагради богато всеки оцелял в днешното сражение войн ги задържаше още на поста им. До пладне нашите балисти изчерпаха запасите си от стрели, а „дивите осли“ станаха на парчета. Грабнах един лък и установих, че не съм загубил напълно предишното си умение да стрелям, макар и мишците ми да не бяха силни.

Не бе дадена почивка за обед — хапнахме малко хляб и сирене, без да спираме боя, а робите разнасяха амфори с кисело вино. Следобед заваля силно, после го обърна на лапавица и тетивата на лъковете ни стана негодна за нищо. Дори войниците, които обикновено се бият с истинско удоволствие, започнаха да мърморят и да проклинат в своето отчаяние. Ала готите бяха подложени на още по-тежки изпитания. Подстъпите към портата станаха много хлъзгави и нашите копиеносци, на които господарката раздаде груби парцали да ги намотаят около краката си, имаха голямо предимство над противника — нападателите непрекъснато се хлъзгаха и залитаха на мокрите си кожени подметки.

Сражението завърши привечер, като готите бяха отблъснати при всяка една от портите. Те се оттеглиха за нощна почивка, а ние изпратихме групи работници с факли извън градските стени да събират стрели за лъковете и балистите — плащаше им се за всеки вързоп от петдесет парчета; самите ние се хванахме да разчистим мостовете — освобождавахме потъналите в кръв триноги от мъртвите тела, от които сваляхме златните огърлици, пръстените и ризниците.

Крал Тотила ни нападна повторно малко след зазоряване; пак настъпи същата ужасна сеч и отново успяхме да удържим всички мостове. С втората си стрела успях да поваля един гот — уцелих го в лицето от близко разстояние. Врагът се оттегли по пладне, преследван от два ескадрона гвардейци при Порта Пренестина, но успя да се прегрупира на една миля от стената. Цялата ни конница бе изпратена на помощ на тези ескадрони. В последвалата схватка лъкът и стрелата отново удържаха връх над копието. Петнайсет хиляди готи паднаха убити през тези два дни, а много повече бяха отнесени с тежки рани. Бойното поле бе осеяно и с двайсет хиляди конски трупа. Нашите загуби възлизаха всичко на четиристотин и петдесет души, двеста от които загинаха при конния бой.

Няколко дни по-късно готите се върнаха за трето нападение, но с такова явно нежелание, че Велизарий — който според мен умееше по-добре от всички пълководци преди него да прецени кога точно да премине от защита в нападение — сам излезе насреща им с цялата си конница. Разказват, че когато бил на четвърт миля от неприятеля, Велизарий се прицелил с най-дългобойния си лък в готския знаменосец, яздещ пред техните редици. Вятърът духал в същата посока, иначе това попадение би било невъзможно: падайки от голяма височина, стрелата улучила знаменосеца в слабините и го приковала към седлото, а конят, убоден от стрелата, се изправил на задните си крака и хвърлил ездача. Други, може би от завист към подвизите на Велизарий, твърдят, че стрелата излетяла от лъка не на Велизарий, а на Сисифрид, оцелелия при разгрома на Исак конник, но ако те са прави, тогава Сисифрид е направил нещо изключително, далеч надхвърлящо обичайните му способности. Най-вероятно стрелата е била на Велизарий, въпреки че и Сисифрид може да се е целил едновременно с него в знаменосеца.

Знамето на крал Тотила се повалило в праха, а това е най-лошата възможна поличба. Нашият челен ескадрон веднага се хвърлил да го грабне, стреляйки в движение, и за знамето се завързала ожесточена битка. Двама готски копиеносци дърпали от единия край, а двама гвардейци от личната конница — от другия. Един техен стотник отсякъл дръжката с един удар на меча си и нашите трябвало да се задоволят с останалия в ръцете им край. Същият стотник отрязал лявата ръка на знаменосеца до лакътя, защото на китката му имало златна гривна, обсипана с рубини и смарагди, която той не искал да остави в наши ръце. След това готите отстъпили и при преследването загубили още три хиляди души. Когато Велизарий се върна вечерта, имаше достатъчно коне за всичките си тракийци и всеки от тях можеше най-сетне да облече ризница. Нашите загуби възлизаха само на девет човека.