Робърт Грейвс - Велизарий

Всъщност обаче делото по което бе призован да отговаря, се отнасяше до някакви два кинжала с аметисти на дръжката и двойна ножница от злато, принадлежащи на един италиец от Равена на име Президий. Президий избягал в Рим, когато започнали военните действия. Той ценял високо тези кинжали като семейна реликва, но те му били отнети от един ординарец на Константин и самият Константин ги носеше сега открито. По време на обсадата Президий бе помолил на няколко пъти да му бъдат върнати, но в отговор получил само оскърбления. Той не предяви граждански иск срещу Константин, понеже не очакваше, че в такива времена цивилен бежанец би могъл да спечели дело срещу изтъкнат конен командир. Но когато бе подписано примирието, Президий събра най-после смелост да поиска от двора разрешение да обвини под клетва Константин в кражба. Теодосий, който в качеството си на юридически съветник на Велизарий бе получил указание да решава колкото може по-голяма част от делата извън съда, го разубеди. Все пак Теодосий изпрати на Константин кратка записка от името на Велизарий, в която го призоваваше да върне кинжалите, ако те наистина са били откраднати. Константин пренебрегна тази подкана, уверен, че обвинението няма да бъде повдигнато по-настоятелно. В отговор на втора записка, подписана от моята господарка и издържана в по-безапелационен тон, той заяви категорично, че не знае нищо за кинжалите. Президий, комуто Теодосий показа това писмо, изпадна в ярост. Беше Антоновден (същият ден, в който Константин отиде на лов при пристанището) и той застана на пазарния площад, в очакване Велизарий да мине оттам път за литургията в църквата „Свети Антоний“. Тогава Президий изскочи бързо от тълпата, сграбчи с две ръце поводите на Балан и извика високо:

— Нима законите на негово свещено величество Юстиниан позволяват на гръцките войници да задигат семейните реликви на един италийски бежанец?

Телохранителите на Велизарий отправиха заплахи към Президий и се опитаха да го отстранят, но той викаше, крещеше и не искаше да пусне поводите, докато Велизарий не му обеща да разследва лично случая още на следващия ден. Константин, не знаейки нищо за случилото се, се яви в двореца препасан със същите тези кинжали, които бяха предмет на спора и за които бе заявил, че не знае нищо.

Първо бе прочетено обвинението. След това Велизарий се запозна с документите по делото, включително с писмото на Константин, в което се отричаше всичко. После изслуша показанията на Президий и на неговите приятели. Стана ясно, че слугата на Константин, Максенциол, е отнел насилствено кинжалите от Президий и че оттогава ги носи самият Константин, който категорично отказвал да ги върне под предлог, че ги бил купил от Максенциол, а той от своя страна ги бил намерил у един убит гот.

— Вярно ли е, че си направил такова изявление, благородни Константине?

— Да, сияйни Велизарий, и продължавам да го поддържам. Този нахалник Президий се заблуждава дълбоко, като мисли, че те са негови.

— Президий, виждаш ли в залата някой, който да носи твоите кинжали?

— Да, сияйни Велизарий, именно тях е препасал както обикновено твоят подчинен — отвърна Президий.

— Можеш ли да докажеш, че са твои?

— Мога. Името на баща ми, Марк Президий, е гравирано със златни букви и на двете остриета.

— Благородни Константине, има ли такова име на кинжалите, които носиш? — попита Велизарий.

Константин избухна:

— И какво ако има? Кинжалите са мои, защото ги купих. По-скоро ще ги хвърля в Тибъра, отколкото да ги дам на човек, който публично ме нарече крадец!

— Настоявам да ми връчиш кинжалите за преглед твое благородие!

— Отказвам да сторя това!

Велизарий плесна с ръце. В залата влязоха десет души от охраната и застанаха до вратата. От уважение към чина на Константин досега вътре не бе допуснат никой — (с изключение на двамата свидетели) освен Хилдигер, Бесас и трима други военачалници със същия ранг.

Константин извика:

— Искаш да ме убиеш, нали?

Съвестта го гризеше във връзка с писмото до Юстиниан.

— Съвсем не. Но искам да се убедя, че твоят слуга Максенциол ще върне на този почтен италиец откраднатите от него кинжали, ако наистина това са те.

Константин извади единия от кинжалите и с мощен рев се хвърли към Велизарий, който не носеше броня. Щеше да му разпори корема, ако Велизарий не бе отскочил пъргаво встрани като борец и не се бе скрил зад Бесас, който носеше ризница; Константин блъсна гневно Бесас и нападна отново Велизарий. Тогава Хилдигер и Валериан, друг един от военачалниците го сграбчиха изотзад и го обезоръжиха. Той бе хвърлен в тъмница.