Робърт Грейвс - Велизарий

Третият и последен опит на Витигес бе насочен към онази част от стената, която се мие от Тибър и няма защитни кули — същото място, където Константин бе отблъснал едно нападение по време на битката при мавзолея. Атаката трябваше да се извърши през нощта, и то с многобройни сили. Витигес подкупил двама римски свещеници икономи от катедралата „Свети Петър“, които се наели да го улеснят. Задачата им била да завържат приятелство със стражите на това самотно ъгълче от стената и след това в предварително уговорената вечер да отидат при тях с един мех вино и да ги напият, като поставят в чашите им полученото от Витигес приспивателно. Щом свещениците дадат знак със запалена факла, че пътят е чист, готите ще пресекат реката с лодки, ще вдигнат стълбите си на брега под стената и ще завладеят града. Планът можеше като нищо да успее, ако единият от заговорниците не бе предал другия — последният направи пълни признания, когато в дома му бе намерено шишенцето с приспивателното. Велизарий наказа предателя съгласно традицията, като отряза носа и ушите му и го качи на едно магаре с лице към опашката. Само че вместо да бъде изложен на подигравките на уличната тълпа както обикновено, той бе натирен по пътя към стана на Витигес.

След тези крещящи нарушения на примирието Велизарий писа на Йоан Кървавия: „Нахлуй в готските земи в Пиценум. Отнеси всичко ценно, което намериш. Плени жените и децата им, но не ги подлагай на насилия. Тази плячка ще бъде поделена от цялата войска, запази я непокътната. Осигури си на всяка цена благоразположението на местното население. Завладей всяка крепост, която успееш, и или настани в нея гарнизон, или я разруши, само не оставяй зад себе си нито една в ръцете на неприятеля.“

Йоан Кървавия се справи лесно с тази задача, тъй като почти всички готи, способни да носят оръжие, участвуваха в обсадата на Рим и в укрепените градове бяха оставени незначителни гарнизони. Заловената плячка беше огромна. Без да се задоволява с разграбването на Пиценум, той измина още двеста мили нагоре по източния бряг и с това наруши заповедите на Велизарий, тъй като бе оставил в тила си укрепените градове Урбинум и Ауксимум. Ала един военачалник има право да не се подчини на дадените му заповеди, ако ги разбира докрай и ако може да прецени при какви обстоятелства те стават излишни. Точно такъв беше случаят. Защото, когато готският гарнизон в Ариминий научи за приближаването на Йоан, войниците избягаха в Равена, отдалечена само на един ден път, и градските първенци на Ариминий поканиха Йоан да влезе в града им. Йоан Кървавия бе преценил, че щом Витигес чуе за завладяването на Ариминий от ромеите, ще вдигне обсадата на Рим и ще се оттегли от страх да не загуби и Равена, и тази негова преценка се оказа правилна. Освен това съпругата на Витигес — Матасунта, която се намираше в Равена и не се бе примирила с натрапения й брак, започна тайна кореспонденция с Йоан Кървавия, уверявайки го в своята готовност да му окаже всячески съдействие за по-бързото поражение и смърт на съпруга си. Затова решението на Йоан да продължи към Ариминий се оказа правилно. Ако Витигес признаеше поражението си, оттегляйки войските си от Рим, краят на неговото царуване нямате да бъде далеч.

Константин обаче се почувствува обиден, че Йоан Кървавия е бил предпочетен пред него като предводител на този грабителски поход. Константин се бе сражавал храбро и енергично по време на обсадата, но дълбоко в себе си питаеше все по-голяма ревност към Велизарий, чиито победи отдаваше единствено на щастливия случай. Преди три години, сигурно си спомняте, той бе един от авторите на тайното писмо, с което Велизарий бе обвинен пред Юстиниан в абсурдното провинение, че се стремял да си присвои суверенитета над Северна Африка. Велизарий не бе споменал нищо пред Константин за залавянето на това писмо, но господарката Антонина намекна неотдавна, че доколкото й е известно, едно копие е стигнала до императора. Константин бе убеден, че като отмъщение за писмото Велизарий, още от самото си стъпване на Сицилийския бряг, му е възлагал винаги най-трудните, най-безславни и най-неизгодни задачи. Затова той писа повторно на Юстиниан, обвинявайки Велизарий, че е подправил документа, довел до свалянето на папата, и че — още по-невероятно! — бил взел подкуп от крал Витигес, за да подпише примирие при условия, на които готите нямали никакво право да се надяват.

Константин поиска разрешение да отиде на лов до пристанището и да се върне на поста си при Порта Елия чак на следващата сутрин. На пристанището той предал писмото на капитана на един пощенски кораб, който щеше да отплува за Константинопол същия ден, като му казал, че става въпрос за лично писмо на Велизарий до императора. Но веднага след завръщането си на другия ден той получи призовка да се яви на военен съд под председателството на Велизарий в двореца на хълма Пинций. Константин стигнал до естественото заключение, че е бил проследен от някой съгледвач и че писмото е попаднало в ръцете на Велизарий, но въпреки това се запъти гордо и дръзко към двореца, готов да оправдае действията си, ако се наложи. Защото той бе получил тайно поръчение, подписано от самия Юстиниан, да докладва незабавно за всяка постъпка на Велизарий, която намирисва на нелоялност. Това поръчение му бе изпратено в Картаген преди две години в отговор на първия му доклад. То беше още в сила.