Робърт Грейвс - Велизарий

Крал Витигес бе дълбоко огорчен от това сражение и от съобщенията, изпращани му от някои негови съгледвачи в града. Защото господарката бе заловила цяла група от тях непосредствено преди заминаването си и Теодосий, който бе поел задълженията й в нейно отсъствие, ги принуждавал под страх от мъчения да изпращат писма с неверни сведения. Съгласно тези писма от Неапол напредваше челният отряд на огромна войска — най-малко шейсет хиляди души. Сраженията и болестите бяха свели броя на хората на Витигес до петдесет хиляди; два големи конвоя с жито, от което той изпитваше остра нужда, бяха пленени от нашия гарнизон в Тибур, а и дезертиранията станаха често явление. Готският крал реши да търси мир.

И така, трима негови пратеници отишли в Рим. Велизарий ги приел, както и преди, с вързани очи и изслушал какво имат да му кажат в Сената. Техният говорител, един приятелски настроен към готите римлянин, изложил тезата на крал Витигес умело и обстойно. Целият въпрос, казал той, се състоял в това, дали Италия принадлежи по право на готите, или не. Ако правото било на тяхна страна, както той можел да докаже, значи Юстиниан постъпвал несправедливо, изпращайки войска срещу тях, без те да са накърнили с нищо неговите интереси. Фактите били следните. Теодорих, предишният им крал, който имал ранг на патриций в Константинопол, бил получил от тогавашния император на Изтока поръчението да навлезе в Италия и да вземе властта от ръцете на варварските пълководци, свалили от трона неговия хомолог, императора на Запада. Теодорих се справил успешно с тази задача и през дългите години на своето царуване запазил държавното устройство на Италия в неговата цялостност. Не въвеждал нови закони и не отменял старите, а оставил гражданското управление изцяло в ръцете на самите италийци и действувал единствено като главнокомандуващ на войските, закрилящи страната от франки, гепиди, бургунди и всякакви други варвари. Нещо повече — макар и ариани, Теодорих и неговите приемници се отнасяли с благородна търпимост към православните християни и почитали техните светини, затова смешно било да се твърди, че сегашното непростимо нашествие било война за религиозно освобождение.

Велизарий отговорил:

— Теодорих бе изпратен в Италия, за да върне страната на императора на Изтока, а не за да я заграби за себе си, нали? Какво би спечелил тогавашният император, ако Италия беше управлявана не от един, а от друг варварски узурпатор!?

— Да оставим това — казал пратеникът. — Разумните хора не спорят за объркани исторически събития. Дойдох всъщност да ти кажа следното: ако се съгласиш да изтеглиш войските си от Италия, моят царствен господар ще отстъпи безвъзмездно на твоя император целия триъгълен остров на плодородна Сицилия.

Велизарий се засмял и отвърнал презрително:

— Нека бъдем почтени докрай. Ние пък от своя страна ще ви отстъпим целия триъгълен остров на плодородна Британия, която е много по-голяма от Сицилия и бе източник на големи богатства за нас… преди да я загубим.

— А ако моят господар се съгласи да задържите Неапол и цяла Кампания?

— Получил съм заповед да завоювам отново Италия за нейния законен собственик и възнамерявам да я изпълня. Не съм упълномощен да влизам в каквито и да било съглашения, които биха накърнили претенциите на василевса към целия полуостров и всички подопечни нему територии.

— Би ли приел тримесечно примирие, което да даде на крал Витигес възможност да изпрати своите предложения за мир в Константинопол?

— Никога не бих попречил на един неприятел, който действително желае да се помири с негово пресветло величество, моя повелител.

Така се стигнало до споразумение за сключване на примирие и размяна на заложници. Но преди то да влезе в сила, Велизарий научил за нашето пристигане в Остия по суша и море. Той не могъл да се сдържи и един ден на смрачаване тръгнал на кон с още сто души да посрещне своята Антонина. Успял да мине благополучно през линията на готите и същата вечер седна на трапезата заедно с нас в нашия окопан и укрепен лагер. Обеща, че когато на другия ден се зададем по пътя с натоварените си каруци, ще излезе, ако се наложи, и ще ни помогне да пробием обсадата. Към полунощ тръгна обратно и отново успял да избегне вражеските постове.

В радостта си, че имахме възможност да го видим и да чуем разказа му за битката при Порта Фламиния, пропуснахме да му кажем за затрудненията си с превоза. На сутринта присъствувах заедно с господарката на военен съвет, където се обсъждаха тъкмо тези трудности. Пътят от Остия представляваше един изоставен, кален коловоз, а воловете бяха толкова изтощени от дългия си принудителен преход от Калабрия, че продължаваха да лежат полумъртви там, където бяха спрели предишната вечер и нямаха дори сили да хапнат от окосената трева, донесена им от коларите. Нито камшикът, нито остенът можеха да ги заставят да теглят каруците през този ден.