Робърт Грейвс - Велизарий

В последната нощ на ноември ние, на брой хиляда и петстотин души, се измъкнахме от града през Порта Апия. Що се отнася до мен, аз бях истински щастлив, че се махам оттам, и запях една песен от хиподрома „Летете, колесници“, забравяйки заповедта да се пази тишина. Един от стотниците ме удари грубо по рамото с опакото на меча си и прекъсна пеенето ми по средата на стиха. Минахме необезпокоявани покрай крепостта на акведукта, изоставена от готите поради мора, и няколко дни по-късно превзехме Терацина без бой, тъй като малкият готски гарнизон избяга, щом зърна нашето знаме. Тук напълнихме търбусите си до насита — за първи път от много месеци ядохме сирене, масло и прясна морска риба.

Господарката, придружена от мен и от секретаря Прокопий, който бе напуснал Рим заедно с нас, тръгна от Терацина с конвой от двайсет войници, а пристигна в Неапол с повече от петстотин! Пътят ни минаваше покрай стана на конниците, които бяха дезертирали преди много време при Милвийския мост. По-късно към тях се бяха присъединили и други изменници. Когато господарката обеща да прости на всички, те тръгнаха след нея. В Байи пък намерихме наши ранени, изпратени на лечение в тамошните минерални бани и достатъчно възстановени, за да могат да се бият отново. А в Неапол, където вулканът Везувий заплашително тътнеше и пръскаше пепелта, направила тъй плодородни околните лозя, — в Неапол ни очакваше чудесна новина. От Изтока бе току-що пристигнала флота с три хиляди исаврийски пехотинци на корабите, хвърлили вече котва в залива, а две хиляди конници под командата на Йоан Кървавия бяха слезли на брега в Отранто и се движеха с бърз ход към нас.

Не след дълго нашата армия от пет хиляди и петстотин души бе готова да тръгне и да освободи Рим от обсадата. Бяхме събрали големи количества жито, масло, наденици и вино, които взехме със себе си. Йоан Кървавия бе реквизирал в Калабрия голям брой селски каруци заедно с впряговете им, на които натоварихме житото. Йоан се нае да съпроводи конвоя до Рим по Виа Апия, а в случай на нападение от страна на готите каруците щяха да му послужат като полезно прикритие във варварски стил. Господарката пое лично командуването на исаврийските кораби, натоварени с всички останали провизии. Времето беше благоприятно и ние вдигнахме веднага котва за Остия, където се бяхме уговорили да се срещнем с Йоан четири дни преди Рождество Христово.

В устието на Тибър има остров, дълъг две мили и широк също две мили. В северната му част се намира силно укрепеното пристанище на Рим, свързано с града посредством хубав път, по който в мирно време волове теглят шлепове срещу течението. На южния бряг е разположена Остия, която навремето е имала по-голямо значение от сегашното пристанище, но отдавна е загубила търговските си връзки и се е превърнала в обикновено неукрепено селище. Това е станало, защото пътят от Остия за Рим не е подходящ за превоз на стоки — оказало се по-евтино те да се изтеглят в шлепове нагоре по реката, отколкото да се пренасят по пътя с каруци. Освен това пристанището на Остия бе станало твърде плитко и неудобно поради голямото количество наноси, довлечени от реката и задържани от изкуствения остров, издигнат при входа на пристанището. Сега обаче готите владееха пристанището на Рим, а Остия беше единственият друг пристан в околността, затова се отправихме към Остия, която намерихме незащитена.

Междувременно Велизарий научил за приближаването на конвоя и решил да нанесе тежък удар на готите в северозападна посока, с цел да отвлече вниманието им от онова, което ставаше по реката. Едно ранно утро той заповядал на хиляда леки конници под водачеството на Траян да излязат от Порта Пинция, да тръгнат към най-близкия лагер на готите и да го обсипят със стрели през оградата, предизвиквайки неприятеля на бой. Готската конница бързо получила подкрепление от останалите лагери. Траян се оттеглил, съгласно получените нареждания, веднага след като го нападнали, и бягал, преследван чак до градските стени. Това било само началото на сражението. Готите не знаели, че през нощта нашите били разрушили стената, преграждаща Порта Фламиния отвътре. Оттам най-неочаквано изскочил самият Велизарий начело на своята лична конница и след като си проправил път през един опитващ се да го спре преден пост, нападнал обърканите им редици по фланга. Тогава хората на Траян се обърнали и готите били притиснати между двете ромейски части. Малцина успели да се спасят.