Робърт Грейвс - Велизарий

По-късно въпросният Максенциол, подложен на разпит от господарката Антонина, й съобщи, че предишния ден видял как Константин връчва писмо на капитана на пощенския кораб и го чул да казва, че то било от Велизарий. Времето беше лошо и корабът бе — все още на котва, така че писмото се озова скоро в нейните ръце. Тя го прочете и стигна до заключението, че Константин е твърде опасен враг и не бива да бъде оставен жив. Без да спомене нищо на Велизарий Антонина изпрати един от домашните си слуги да убие Константин в килията му, ключът от която беше у нея. Намерението й беше да съобщят, че става въпрос за самоубийство, но Велизарий, у когото смъртта на Константин будеше смесени чувства на досада и облекчение, не искаше да разпространява лъжи. Той предпочете да поеме пълната отговорност за екзекуцията на Константин и да я оправдае в доклада си до Юстиниан като военна необходимост. Бесас, Хилдигер и Валериан преподписаха този доклад, свидетелствувайки за бунтовните слова на военачалника и опита му да убие Велизарий. Освен това Хилдигер, подтикван от господарката, добави, съвсем не без основание, че напоследък Константин е разпространявал особени възгледи за природата на Сина божи — не само подчертано еретически, но и без всякаква връзка с ученията на нито една достойна за уважение секта, всъщност толкова нелогични, че не можели да бъдат нищо друго, освен порождение на собствения му болен мозък, разстроен, както знаеха всички, след претърпения от него слънчев удар в Африка. И Юстиниан одобри присъдата. Но за Велизарий бе крайно обидно да научи от тайното поръчение, намерено в дрехите на Константин, че Юстиниан се съмнява в неговата преданост и си служи с агенти, които да го шпионират. Той се съгласи с Антонина, че смъртта на Константин, въпреки доказаната му храброст в боя, е от полза за всички.

На двайсет и първия ден от месец март срокът на примирието изтече. Същия ден призори крал Витигес (удостоен от Юстиниан единствено с лаконичния отговор: „Получих твоето писмо и обсъждам какво да предприема“) вдигна обсадата и започна да се изтегля през Милвийския мост заедно с остатъците от своята войска. Той предупреди Велизарий за намеренията си, като подпали всички шатри, обсадни машини, колови огради и всичко дървено в готските лагери. Велизарий се придържаше към правилото да не оказва прекалено силен натиск върху един оттеглящ се неприятел, но палежите представляваха явно предизвикателство, а и готските военни поделения поддържаха все още добър боен ред. Нямаше да е правилно да ги остави да се измъкнат, без да им нанесе един последен удар. Силите на Велизарий обаче бяха толкова намалели напоследък поради отделянето на войски за гарнизони на завзетите градове и за набези в различни части на Италия, че той не се осмеляваше да рискува сражение на равна нога. Вместо това избра следната тактика. Свика на сбор най-добрите бойци, които му оставаха, и ги задържа в пълна готовност при Порта Пинция, докато наблюдателните постове на стените не му докладваха, че почти половината готска войска е преминала вече по моста. Тогава той ги изведе и нападна в галоп струпаните около моста готи, чакащи своя ред да преминат отвъд. И двете страни дадоха много жертви, тъй като боят бе ръкопашен и продължи, докато линията на готите не бе разкъсана под мощния напор на личната конница. Тогава цялата отчаяна сган се втурна към моста и всеки мислеше само за едно — как да се добере оттатък. Неописуемата бъркотия в техните редици взе огромен брой жертви. Конницата им застигна пехотата и почти всеки подхлъзнал се и паднал биваше стъпкан до смърт. А и нашите стрелци съсредоточиха стрелбата си върху моста, където скоро се натрупа цяла планина от тела. Голям брой от облечените с брони войници паднаха или бяха изтласкани във водата, където тежките доспехи ги повлякоха към дъното. Десет хиляди готи загинаха тази сутрин на Милвийския мост.

Така завърши отбраната на Рим, която Велизарий започна противно на всички дадени му съвети, през месец декември по-предната година. Мисля, че в цялата история едва ли има друг случай, когато един толкова голям град е бил държан толкова дълго от гарнизон, тъй многократно превъзхождан по численост от противника.

Крал Витигес отстъпваше унило към Равена, като по пътя остави големи гарнизони за защитата на Ауксимум, Урбинум и други по-малки крепости. Велизарий почувствува необходимост от Йоан Кървавия с неговите две хиляди конници и изпрати Хилдигер по друг път за Ариминий да предаде бързо заповедта за изтегляне. По-добре беше в Ариминий да се изпрати пехотното поделение, което бе току-що пристигнало от Далмация в Анкона, едно недалечно пристанище. (Сега Далмация беше отново наша, понеже Витигес бе прехвърлил в Италия войските, които обсаждаха Спалатум, така че нямахме нужда от много хора там.) Но Йоан Кървавия отказа да се изтегли.