Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

— Името „Единен свят“ говори ли ти нещо?

— Смътно. Знам, че имат мисия близо до „Сикамин“. Една монахиня, която лекува пигмеите.

Операциите без упойка, кражбата на сърца не бяха от компетенциите на Кифер. Попитах все пак:

— Сиков имаше паспорт на служител от ООН. Възможно ли е да е работил за „Единен свят“?

— Защо не.

— Чул ли си за убийството на Райко Николов, циганин от град Сливен в България?

— Не.

— А за убийството на Гомун, малка пигмейка от Зоко, преди десет дни?

— Близо до „Сикамин“?

— Не се преструвай, Кифер. Много добре знаеш, че лекарят се е върнал в Южна Африка. Дори е използвал твоя хеликоптер.

Кифер прошепна:

— Ти наистина знаеш твърде много, момченце. Преди десет дни Бонафе ми каза, че докторът се е завърнал в Банги. Явно търси диамантите.

— Диамантите?

— Тазгодишната реколта. Камъните трябва да отлетят, по един или друг начин. Но докторът не ме откри.

— Не те е открил, защото не те е търсил, Кифер.

— Какви ми ги говориш?

— Не е дошъл за диамантите, Кифер. За него парите са само средство. Второстепенен елемент.

— И защо тогава е идвал?

— За Гомун, за да открадне сърцето на Гомун.

— Бабината ти, не вярвам!

— Видях тялото на момиченцето, Кифер.

Чехът се замисли.

— Не е идвал за мен. По дяволите… Значи мога да умра спокойно.

— Още не си умрял, Кифер. Срещал ли си се с доктора след операцията?

— Никога.

— И не знаеш как се казва?

— Не, нали ти казах.

— Французин ли е?

— Говори френски, само това знам.

— Без акцент?

— Без акцент.

— Как изглежда?

— Висок, слабо лице, оплешивяло чело, сиви коси.

— И само толкова?

— Остави ме намира, малкия.

— Къде се крие този лекар, Кифер?

— Някъде по света.

— Бьом знаеше ли къде?

— Мисля, че да.

— Къде?

— Не знам.

Станах от креслото. Кифер изсъска:

— А сделката ни, мръснико?

Погледнах го право в очите.

— Не бой се, не съм забравил.

Повдигнах ръка и дръпнах предпазителя на глока.

— Стреляй, смотаняко.

Поколебах се. После внезапно видях под чаршафа да се очертава граната. Насочих оръжието и стрелях само веднъж. Кифер сякаш се взриви. По тюлената завеса полепнаха кървави парчета мозък. След няколко секунди отметнах чаршафа. Гранатата се бе оплела в гънките му. До нея се търкаляха малки диаманти и метални пръстени. Взех само един от пръстените и излязох в коридора. Жената мбати се бе събудила и тичаше към мен, като се смееше през сълзи. Чудовището бе унищожено. Отблъснах я и слязох по стълбите, залитайки.

Всичко бе свършило — и всичко едва започваше.

Далеч пред мен сред високата трева Тина тичаше срещу ми.

Четири дни по-късно, на 30 септември, бях в Париж. Обширният ми апартамент на булевард Распай ми се стори малък и задушен. Бях отвикнал от затворените пространства. Взех пощата, която се бе събрала през последните две седмици, после отидох в кабинета си да прослушам телефонния секретар. Никакво съобщение от Дюмаз. Мълчанието му ми се видя странно. Затова пък ново обаждане от Нели Бреслер. През двайсет и петте години отглеждане от разстояние никога не ме беше търсила толкова често. Защо бе това внезапно внимание?

Беше шест часът сутринта. Крачех из апартамента си и изпитвах нещо като световъртеж. Изглеждаше ми нереално да съм тук, жив, комфортно настанен след всичко случило се. Все още виждах образите от последните дни: с Бекес погребваме Ото Кифер, увит в мрежата против комари с диамантите вътре; обяснявам на полицаите от Байанга, че Кифер се е самоубил с автоматичния пистолет, който е държал под възглавницата си; за последен път прегръщам Тина на една поляна край реката.

Пътуването ми в Африка хвърли светлина върху някои от загадките, но не върху всички. След свидетелството на Ото Кифер знаех, че с диамантената афера е приключено. Двама от главните действащи лица бяха мъртви. Ван Дьотен вероятно се криеше някъде из Южна Африка. Сара Габор може би бе забогатяла от продажбата на диамантите си, но животът й все още бе в опасност. Дали убийците не бяха вече по следите й?

Оставаше африканският „лекар“, организаторът на цялата история.

Поне от петнайсет години насам този човек извършваше операции на живо и крадеше сърца по целия свят. Търговията с органи бе очевидна, но по някои подробности можеше да се съди, че истината е по-сложна. Защо хирургът действаше с толкова садизъм? Защо търсеше сърца по цялата планета, след като една страна би била достатъчна? Дали не му бе необходима точно определена тъканна група?