Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

В момента разполагах само с две важни следи. Първо: „докторът“ и Макс Бьом се бяха запознали в екваториалната гора между 72-ра и 77-а година по време на експедициите на швейцареца. Но хирургът не винаги е живял в джунглата. Бих могъл да проверя по митниците и болниците в Конго и Централна Африка. Но как да получа необходимата информация без официални пълномощия? Бих могъл също да разпитам специалистите по сърдечна хирургия в Европа. Хирург, способен да извърши трансплантация на сърце в гората, би трябвало да е изключителен професионалист. Вероятно не бе невъзможно да се открият следите на подобен виртуоз, говорещ френски без акцент и практикуващ в Африка. Сетих се за д-р Катрин Варел, аутопсирала Макс Бьом и помогнала на Дюмаз.

Второ: „Единен свят“. Убиецът си служеше с огромната информационна машина на организацията зад гърба на ръководството й, за да търси жертвите си по планетата. А на място използваше хеликоптери, стерилни палатки, сложно медицинско оборудване… За да може да върши всичко това, човекът несъмнено заемаше важен пост в организацията. Следователно трябваше да се добера до органиграмата на „Единен свят“. Но и тук възникваше проблемът с пълномощията ми. Дюмаз ме бе предупредил — не е лесно да се атакува призната по целия свят хуманитарна организация.

А имаше и още нещо. Досега бях оцелял като по чудо. Но това едва ли щеше да продължи вечно. Преди да пристъпя към последния етап от разследването си, трябваше да си осигуря помощта на полицията.

Седем часът сутринта. Звъннах в дома на Дюмаз. Никой. Запарих си чай, после седнах в дневната, обзет от черни мисли. Бях струпал на масичката пощата си — покани, писма от състуденти, списания, вестници… Взех последните броеве на „Монд“ и разсеяно ги прелистих. Секунди по-късно ужасен четях следната статия:

На 27 септември 1991 г. е било извършено убийство на прочутата диамантена борса в Анверс. В една от горните зали на борсата израелската гражданка Сара Габор, въоръжена с автоматичен пистолет глок, е застреляла швейцарския федерален инспектор Ерве Дюмаз. Засега не е известно какви са причините за убийството, нито какъв е произходът на изключително чистите диаманти, които младата жена е искала да продаде през този ден.

През въпросната сутрин в девет часа борсата отваря вратите си и пристигат първите „продавачи“. Тук се продават и купуват двайсетте процента от световната диамантена продукция, които не са контролирани от южноафриканската империя Де Биърс.

Към десет и половина висока млада блондинка с кожена чанта влиза в главната зала. Отправя се към бюрото на един от търговците и му предлага плик с няколко десетки диаманти, малки, но изключително чисти. Купувачът, също израелски гражданин, пожелал да запази анонимност, я разпознава — през последната седмица младата жена е идвала през ден да продава едно и също количество диаманти.

Но този път се намесва друго лице — трийсетина годишен мъж, който се приближава до жената и й прошепва нещо на ухото. Тя се обръща, вади от чантата си автоматичен пистолет и го застрелва в челото, без да се колебае. Мъжът пада мъртъв. Младата жена се опитва да избяга, но бързо е заловена от охраната на борсата.

Охранителните служби и белгийската полиция многократно гледат сцената на убийството, записана от камерите, без да могат да разберат причините на трагичния инцидент. Жертвата е швейцарският федерален инспектор Ерве Дюмаз, на трийсет и четири години, служител в управлението в Монтрьо. Какво е правел в Анверс през двете седмици отпуск, които е поискал? И защо, ако се е готвел да арестува младата предупредил охранителната служба на борсата?

Колкото до младата жена, Сара Габор, на двайсет и осем години, тя е живяла в кибуц близо до Бейт Шехан в Галилея, до границата с Йордания. Засега не е известно как тази жена, работила на рибни развъдници, се е снабдила с толкова диаманти…

Ядно смачках вестника. Отново насилие. Отново кръв. Въпреки съветите ми Дюмаз явно е решил да действа по своя си начин. Заплашил е Сара и тя не се е поколебала да стреля. Сега Дюмаз бе мъртъв, а Сара — зад решетките. Добрата страна на всичко това — младата ми любовница бе в безопасност. Но трябваше спешно да я видя. Това щеше да е първият ми контакт с международната полиция.

Прекарах сутринта в телефонни разговори. Обаждах се на справки, в посолства, съдилища. После изпратих няколко факса, за да получа разрешение да посетя Сара в женския затвор в предградията на Брюксел. Към обяд бях направил всички необходими постъпки, като на няколко пъти намекнах, че разполагам с важна информация, която може да хвърли светлина върху случая. Залагах на едро: или щяха да ме вземат на сериозно и последствията от решението ми вече нямаше да ми принадлежат, или щяха да ме помислят за луд и нямаше да постигна нищо.