Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

Исаак ми предложи да обядваме заедно. Сигурно имаше още много за разправяне. А Сара бе далеч. Последвах го по лабиринта от улички. Скоро стигнахме до малко площадче, скрито под гъста растителност. Под този свеж покрив бяха подредени масите на ресторанта. Настанихме се и Исаак каза:

— Разкажете ми вашата история, млади човече.

— Не, Исаак, нищо не мога да ви кажа. Освен, че младата жена, която сте видели вчера, е в опасност. Аз също съм в опасност. Всеки, който се доближи до тази история, е застрашен. Доверете ми се, отговорете на въпросите ми и стойте настрани от всичко това.

— Обичате ли младата жена?

— Не бих започнал оттам, Исаак. Но да кажем, че да, обичам това момиче. До полуда. Да предположим, че става дума за любов, чувства и насилие. Това задоволява ли ви?

Исаак се усмихна и поръча на иврит специалитета за деня. На мен лично миризмата на пилешко ми бе убила апетита. Поисках само чай.

Бижутерът попита:

— Какво мога да направя за вас?

— Разкажете ми за диаманта на младата жена.

— Великолепен камък е. Не много голям, най-много няколко карата, но изключително чист. Стойността на диамантите се определя по четири критерия: тегло, чистота, цвят и форма. Диамантът на приятелката ви е напълно безцветен и безупречно чист. Цяло чудо.

— След като смятате, че произходът му е подозрителен, защо го купихте?

— Защото това ми е професията. Аз обработвам диаманти. От повече от четирийсет години го правя. Този, за който говорим, е истинско предизвикателство за човек като мен. Когато го видях, разбрах, че небето ми дава възможност да създам своя шедьовър.

— Преди да се обработи, колко струва камък с такова качество?

— Не става дума за пари.

— Отговорете ми. Трябва да знам цената му.

— Трудно е да се каже. Може би между пет и десет хиляди американски долара.

Представих си как щъркелите на Бьом цепят небето, пренасяйки скъпоценния си товар. Как всяка година се връщат в Европа и кацат в гнездата си по покривите на Германия, Белгия, Швейцария. Милиони долари всяка пролет.

— Откъде би могъл да идва подобен диамант? — попитах.

— Всяка година по борсите се продават необработени диаманти. Никой не може да каже откъде идват. Нито дори дали са извадени от земята или от водата. Диамантът е напълно анонимен.

— Но камък с подобно качество трябва да е рядкост. Сигурно се знае от кои мини би могъл да е.

— Така е. Но днес съществуват много находища. В Южна и Централна Африка, разбира се, но и в Ангола, в Русия…

— Къде се продават такива необработени диаманти?

— Само на едно място — в Анверс. Всичко, което не минава през Де Биърс, тоест двайсет до трийсет процента от пазара, се продава на диамантените борси в Анверс.

— Казахте ли това на девойката?

— Естествено.

Ясно — моята Алиса бе на път за Анверс. Сервираха специалитета на деня — пържени кюфтенца от бакла и пюре от нахут. Исаак спокойно започна да се храни.

— Как протичат нещата в Анверс?

— Доста е впечатляващо. Диамантените борси са под закрилата на Пентагона. Усещаш, че отвсякъде те наблюдават невидими камери. Там няма политика, от значение е само качеството на камъните.

— Какви са проблемите с продажбата на диаманти? Съществува ли незаконна търговия?

Исаак иронично се усмихна.

— Търговия ли? Естествено. Но светът на необработените диаманти е особен, господин Антиош. Там търсенето и предлагането са абсолютно регламентирани от компанията Де Биърс. Всичко е подчинено на строги правила, като целта е на световния пазар периодично да се пускат определено количество камъни. Да се отваря и затваря кранчето, ако щете, за да не се предизвикат сътресения.

— Искате да кажете, че трафикът на необработени камъни е невъзможен, че Де Биърс контролира разпространението на диаманти?

— Може и да се появи някой камък. Но редовната поява на диаманти с голяма стойност би дестабилизирала пазара.

Извадих диаманта на Уилм и му го показах.

— На такива ли?

Исаак изтри устата си, свали очилата си и се взря в камъка.

— Да, на такива — потвърди той, като ме гледаше невярващо. — Няколко подобни могат да предизвикат огромно колебание на цените. Невероятно. В целия си живот съм виждал не повече от пет диаманти с такова качество. А за последните два дни видях два. Продава ли се този камък?

— Не. Още един въпрос. Трафикантите трябва преди всичко да се боят от Де Биърс, така ли?

— Именно. Но не подценявайте митниците, там също има отлични специалисти.