Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

Йосе ми обясни „орнитологическия“ проблем на Израел. Всяка година петнайсет милиона прелетни птици от двеста и осемдесет различни вида прелитали над страната. Заради тях през последните години станали немалко злополуки с цивилни и военни самолети. Няколко пилоти загинали, а самолетите им се разбили. Щетите възлизали на петстотин хиляди долара за машина. Затова израелските военновъздушни сили решили да вземат мерки и през 86-а година се обърнали към него. Днес Йосе разполагал с неограничени средства, за да организира „щаб за защита от птиците“.

Най-напред посетихме наблюдателния пункт, разположен в контролната кула на летището. Освен традиционните радари тук имаше и специален радар за локализиране на птичи ята.

— Оттук предотвратяваме най-лошото — обясни Йосе. — Птичите ята понякога са невероятно многобройни.

Ленфелд се наведе над един компютър, натисна няколко клавиша и на екрана се появи карта на Израел, върху която се виждаха огромни ята от птици, покрили цялата територия на страната.

— Какви са тези птици? — попитах.

— Щъркели — отговори Ленфелд. — От Бейт Шехан до Негев могат да прекосят Израел за няколко часа. По пистите на летищата има високоговорители, по които се пускат крясъците на някои хищни птици, за да се избегне струпването на щъркелите. В най-лошия случай прибягваме до нашата „ударна сила“ от дресирани хищни птици.

Върнахме се в лабораторията. Ленфелд отвори една метална врата с магнитна карта. Влязохме в нещо като стъклена клетка, разположена над огромно ателие.

— Тук пресъздаваме точните условия на злополуките — обясни Ленфелд. — Изстрелваме срещу прототипите птици със скорост, която надвишава хиляда километра в час. След това анализираме точките на сблъсъка, оказаното съпротивление, нанесените щети.

— Птици ли?

Ленфелд се разсмя.

— Пилета, господин Антиош. Пилета от супермаркета!

Следващата зала, която посетихме, бе пълна с компютри, на чиито екрани се виждаха колони от цифри, карти и графики.

— Тук е изследователският ни отдел. Определяме траекториите на всеки птичи вид. Вкарваме цялата информация, получена от орнитолозите по места.

Тези данни ме интересуваха.

— Знаете ли откъде точно минават щъркелите в Израел?

Йосе широко се усмихна и застана пред един свободен компютър. Отново се появи картата на Израел с очертани върху нея маршрути, които се събираха в Бейт Шехан.

— Неизменни ли са тези маршрути?

— Абсолютно.

— Имате ли данни за броя на птиците?

— Разбира се. Четиристотин и петдесет хиляди щъркела прелитат всяка година над Израел през пролетта и есента. Познаваме навиците им. Знаем точните дати, периодите на струпвания, всичко. Щъркелите са точни като часовници.

— Интересувате ли се от опръстените щъркели, които идват от Европа?

— Не специално. Защо?

— Изглежда, че някои от тях не са се появили тази пролет.

— Не знаех това, но те са толкова много, че…

Продължихме да обикаляме, като този път орнитологът ме въведе в биологическа лаборатория, пълна с епруветки и микроскопи. Изследователите носеха бели престилки и сякаш се готвеха за бактериологическа война. Йосе поднови обясненията си.

— Тук е мозъкът на програмата. Изучаваме злополуките в подробности. Останките от самолетите се донасят в тази зала и се проучват с микроскоп, така че да се забележи и най-малкото перце, и най-малката капка кръв, да се определи скоростта на птицата и силата на сблъсъка. Няма да повярвате, но този отдел е част от армията. В известен смисъл прелетните птици са врагове на израелската кауза.

— След войната с камъните войната с птиците?

— Точно така! Мога да ви покажа само част от изследванията ни. Останалото е военна тайна. Но тук имам нещо, което ще ви заинтересува.

Влязохме в малко студио, претъпкано с видеотехника. Ленфелд сложи една касета в един от апаратите. На екрана се появи пилот от израелската армия с каска на главата и смъкната козирка. Виждаше се само устата му, която говореше на английски: „Усетих взрив, нещо много мощно се блъсна в рамото ми. Загубих съзнание. Скоро дойдох на себе си, но не виждах нищо. Каската ми беше покрита с кръв и парчета плът…“

— Това е един от пилотите ни, който преди две години се сблъска с щъркел, но за щастие оцеля.

— Защо носи каска?

— Защото самоличността на военните пилоти трябва да остане в тайна.

— Значи не мога да се срещна с него?

— Не, но ще ви предложа нещо по-добро.