Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

Откъси от доклада за аутопсията, извършена на 23.4.91.

Обект: Райко Николов, пол мъжки. Гол. Роден около 1963 г. в Искендер, Турция. Вероятно починал на 22.4.1991 г. между 20 и 23 часа в сливенската гора от дълбока рана в областта на сърцето.

Джуров вдигна поглед и каза:

— Прескачам общото описание. Минавам на раните.

Горна част на трупа. Лицето е непокътнато, има само следи от лепенки, край устните. Езикът е прерязан (най-вероятно прехапан от жертвата). Няма видими следи от наранявания на тила. Огледът на предната част на гръдния кош показа дълъг, прав разрез от областта между ключиците до пъпа, извършен професионално с остър хирургически инструмент, може би електрически скалпел, тъй като краищата на раната не са кървели много. Забелязват се и много други порезни рани, нанесени с друг остър инструмент — по врата, гръдния кош, ръцете. Дясната ръка е ампутирана на нивото на рамото. Многобройни следи от нокти, вероятно на мечка, и от ухапвания — по торса, раменете, хълбоците, ръцете. Гърбът е непокътнат. По раменете и китките има следи от въжета.

Джуров дръпна от цигарата си и продължи:

Прегледът на горната част на гръдния кош показа липсата на сърце. Артериите и вените са внимателно прерязани на възможно най-голямо разстояние от извадения орган — класически метод, чиято цел е да се избегне травмиране на сърцето. Има и други осакатени органи — белите дробове, черния дроб, стомаха. Те са наполовина изядени, най-вероятно от дивите зверове.

Долна част на трупа. Дълбоки рани в областта на слабините. Многобройни разкъсвания по гениталиите и бедрата. Половият орган се държи само на тънка ивица плът. Следи от нокти и от животински ухапвания по бедрата. Следи от завързване по бедрата, колената, глезените.

Джуров вдигна поглед и каза:

— Това е, господин Антиош. Направих и някои токсикологични изследвания и предадох тялото на близките. Бях научил достатъчно за смъртта на рома, за която тъй или инак нямаше да се проведе разследване.

Джуров сложи очилата си и запали нова цигара.

— Ето какво се е случило според мен. Райко е бил нападнат в гората на 22 април. Завързали са го, запушили са му устата и са направили дълбок разрез в гърдите. Сърцето е било извадено от професионален хирург. Бих казал, че това е първата фаза от убийството. Райко е вече мъртъв. Дотук всичко е извършено спокойно и изкусно. След това убиецът (или някой друг, въоръжен с хирургически инструмент) се нахвърля върху трупа и го накълцва. Това е фазата на клането. Накрая се появяват горските зверове, които довършват делото. Като се има предвид, че е престояло в гората цяла нощ, тялото бе в относително добро състояние. Отдавам това на миризмата на дезинфектанти, която доста часове е държала животните на разстояние.

Колкото до мястото на престъплението, според мен всичко е станало там, където е намерено тялото. Липсата на следи около поляната потвърждава тази хипотеза. Не е нужно да ви казвам, че това е най-жестокото престъпление, което съм виждал. Не съм в състояние да го коментирам. Искам само по-бързо да го забравя.

— Въпреки садизма на престъплението, смятате ли, че става дума за хирургическа операция, целяща да извади сърцето на Райко?

— И да, и не. Да, защото хирургическата техника е очевидна. Не, защото някои подробности не пасват. Всичко се е случило в гората. А аблацията на сърцето изисква прилагането на строга антисептика. Което е невъзможно сред природата. И главно, защото пациентът трябва да е под наркоза. А Райко е бил в съзнание.

— Какво искате да кажете?

— В кръвта му няма и следа от упойващо вещество. Райко е умрял от болка.

Потръпнах. По гърба ми се стичаха струйки пот.

— Болката уврежда ли сърцето?

— Не, господин Антиош. Сърцето започва да бие по-бързо, но остава в добро състояние. В този случай впрочем има още нещо неразбираемо. Защо е трябвало да се оперира едно живо, потръпващо тяло, след като упойката е могла да го обездвижи напълно?

Смених темата.

— Смятате ли, че извършителят може да е българин?

— Изключено.

— А хипотезата за разчистване на сметки между роми?

— Смешно. Прекалено рафинирано е за роми. А и няма мотив. Познавах Райко. Той беше чист човек и спазваше нашите закони.

— А не може ли да е открил нещо опасно?

— Какво да открие? Райко се занимаваше само с растения и птици.

— Именно.

— Намеквате за вашите щъркели? Глупости. Никой не убива заради птици. Особено по този начин.

Джуров бе прав. Садистичното убийство на Райко не можеше да е свързано с щъркелите. То по-скоро препращаше към снимките на Макс Бьом или към загадката със сърцето му. Зададох на доктора последен въпрос.