Жан-Кристоф Гранже - Пурпурните реки

Здесь есть возможность читать онлайн «Жан-Кристоф Гранже - Пурпурните реки» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пурпурните реки: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пурпурните реки»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Загадъчно убийство нарушава мирното ежедневие на едно университетско градче. Разследването е възложено на комисаря Ниманс — суперченге, което не винаги действа по правилата.
В друго малко градче неизвестни лица проникват в училището и оскверняват гробницата на малко момченце. Случаят е поет от младия лейтенант Карим Абдуф. Започва надпревара с времето. Двамат полицаи вървят по различни следи, които в края на краищата се пресичат, за да доведат до невероятно разкритие.

Пурпурните реки — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пурпурните реки», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Зави още веднъж покрай спортната зала и видя жената.

Фани Ферера стоеше до една отворена врата и търкаше с гласпапир червена на цвят дъска. Полицаят предположи, че това е дъската, с която се спуска по буйните реки.

— Добър ден — каза той и леко се поклони.

Беше се съвзел напълно.

Фани вдигна очи. Едва ли беше на повече от двайсет. Мургава, с къдрави коси, които нежно се виеха около слепоочията и падаха на тежки вълни върху раменете. Загоряло и гладко лице и почти неприлично светли очи.

— Аз съм Пиер Ниманс, комисар от полицията. Разследвам убийството на Реми Кайоа.

— Пиер Ниманс? — повтори тя недоверчиво. — Стига бе. Направо невероятно.

— Кое?

Тя посочи с глава малък транзистор, поставен на земята.

— Току-що говориха за вас в новините. Казаха, че сте арестували двама убийци миналата нощ до стадион „Парк де Пренс“. И че това е хубаво. Казаха също, че сте обезобразили единия и че това е по-скоро лошо. Да не сте вездесъщ?

— Не, просто пътувах цяла нощ.

— Какво правите тук? Местните ченгета не са ли достатъчни?

— Да кажем, че съм изпратен в подкрепа.

Фани продължи работата си. Навлажняваше повърхността на дъската, после търкаше с две ръце с гласпапира. Тялото й изглеждаше здраво, силно. В дрехите й нямаше нищо елегантно — неопренов гащеризон за гмуркане, моряшка наметка, високи обувки от светла кожа.

— Изглежда добре сте понесли удара — каза Ниманс.

— Какъв удар?

— Ами… откриването на…

— Гледам да не мисля за това.

— Имате ли нещо против да поговорим за него?

— Нали за това сте дошъл?

Тя не гледаше полицая. Ръцете й ритмично търкаха дъската. Жестовете й бяха сухи, груби.

— При какви обстоятелства открихте трупа?

— Всяка неделя се спускам по реката… (Тя посочи съоръжението си.)… Ето с това. Тъкмо бях направила едно спускане. Близо до университетското градче има едни скали, естествена преграда, която превръща реката в езеро. Там може да се спре без проблем. Прибирах дъската, когато го забелязах…

— В скалите?

— Да, в скалите.

— Не е вярно. Бях там. Не е възможно оттам да се види, че има нещо в скалите на петнайсет метра височина.

Фани хвърли гласпапира, избърса си ръцете и запали цигара. Тези прости жестове внезапно събудиха у Ниманс силно желание.

Младата жена издиша синкав дим.

— Тялото беше в скалите. Но аз не го видях там.

— А къде?

— Във водата на езерото. Видях отражението му. Бяло петно върху повърхността на водата.

Ниманс се отпусна.

— Така си и мислех.

— Важно ли е за разследването?

— Не. Но обичам нещата да са ясни.

Ниманс помълча, после подхвана:

— Занимавате се с алпинизъм, нали?

— Откъде знаете?

— Не знам. Местността наоколо. А и изглеждате… спортен тип.

Тя се обърна и разпери ръце към планината, която се издигаше над долината. За пръв път се усмихна.

— Ето и моите владения, господин комисар! Наизуст ги знам тези планини. Когато не се спускам по реките, се катеря по върховете.

— Според вас трябва ли да си алпинист, за да поставиш тялото в скалите?

Фани отново стана сериозна. Взираше се в горящото въгленче на цигарата си.

— Не непременно. В скалите има нещо като естествени стъпала. Затова пък трябва да си изключително силен, за да мъкнеш такъв товар, без да загубиш равновесие.

— Един от моите инспектори смята, че убиецът се е изкачил от другата страна, където наклонът е по-малък, след това е спуснал тялото с въже.

— Доста голяма обиколка.

Младата жена се поколеба, после продължи:

— Всъщност има и трета възможност. Съвсем просто е, ако поне малко познаваш техниките на катеренето.

— Слушам ви.

Фани Ферера загаси цигарата в подметката си и я хвърли.

— Елате с мен.

Двамата влязоха в спортната зала. Ниманс забеляза в полумрака продълговатите сенки на успоредки, върлини, въжета. Фани се отправи към дясната стена и каза:

— Това е моето убежище. През лятото никой не стъпва тук. Тук си държа екипировката.

Запали фенера, окачен над нещо като тезгях. На масата имаше многобройни инструменти, метални части с различни размери. Фани отново запали цигара. Ниманс попита:

— Какво е това?

— Съоръжения за алпинизъм.

— Е и?

— Ами, господин комисар, ако убиецът е притежавал тези неща и е умеел да си служи с тях, той е можел спокойно да качи тялото от брега на реката.

Ниманс скръсти ръце и се облегна на стената. Фани задържа цигарата в уста и размести инструментите. Този безобиден жест засили желанието на полицая. Това момиче истински му харесваше.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пурпурните реки»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пурпурните реки» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Жан-Кристоф Гранже - Братство камня
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Черная линия
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Пурпурные реки
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Полет аистов
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Присягнувшие Тьме [Литрес]
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Багровые реки
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Кайкен
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Лес мертвецов
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Мизерере
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Земля мертвых [litres]
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - День попелу
Жан-Кристоф Гранже
Жан-Кристоф Гранже - Обещания богов
Жан-Кристоф Гранже
Отзывы о книге «Пурпурните реки»

Обсуждение, отзывы о книге «Пурпурните реки» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x