Север Гансовски: Не единствено съществуващи

Наар се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре, облаците мъгла се бяха превърнали в безкрайна белезникава мараня, а долината долу не се виждаше. Наар вече започна да мисли, че скоро ще стигне Всеобщия Камък. Но мъглата от ден на ден просветляваше, студът, който измъчваше Наар във височините, изчезна. Стана топло. И най-после, в края на четвъртата седмица от неговото пътешествие, настъпи великото чудо. Сивото небе на облаците и мъглите се свърши и сега лежеше като безкрайна равнина под краката на Наар. А над него, над главата му, навсякъде имаше друго небе, прекрасно, дълбоко, синьо и сияйно. На това небе гореше огромен диск — така силно, че Наар едва не ослепя, когато го погледна за първи път.

И нямаше никакъв всеобщ камък. Дискът светеше над главата на Наар. Синевата на небето чезнеше в безкрайната дълбочина, върховете на околните планини бяха покрити с треви, такива зелени и гъсти, каквито Наар никога по-рано не беше виждал.

Но после, когато Наар се спусна долу и започна да разказва в градовете за всичко това, накичените го хванаха и след мъченията той сам почти престана да вярва в това, което беше видял.

— Учителю — каза младежът, — опри се на мен. — Той беше забелязал, че Наар върви с мъка и го хвана за ръка. — Учителю, много от младите ти вярват и няколко жители решихме да повторим твоя подвиг. Събирахме се тайно на каменното плато, за да не узнаят накичените намеренията ни. И преди много дни, когато ние, овчарите, бяхме тук, изведнъж се раздаде същият звук, който чухме днес. От небето излетя светещо кълбо и падна наблизо до нас. Грохотът беше страшен, разхвърчаха се камъни, но после всичко стихна. Когато се приближихме до мястото, видяхме предмет със странен знак. Вдигнахме го и се убедихме, че е полиран така добре, както могат да сторят това само разумни ръце. Искаме да ти покажем този Предмет, ти ще кажеш какво означава, според теб, това. Там, на онова място, ни чакат приятели, ще се отскубнем от потерята и ще се скрием в планините…

Но той не успя да довърши мисълта си, отляво се зачу свиркане и над тях прелетя стрела. Наар и младежът се обърнаха и видяха нов отряд преследвачи.

Отдясно също свиреха. Още един отряд се беше появил на платото.

— Бягай, учителю! — извика младежът. Той тласна Наар по посока към тясната пътека между тежките каменни блокове. — Бягай, там ще те срещнат. — Той легна между камъните и приготви лъка със стрелите.

Наар направи няколко крачки и спря. Защо да върви? Все едно, не ще избяга. Тялото му е съвсем изтощено.

— Вижте, вижте! — гъгниво завика един от накичените. — Ето го безумеца, който разправя, че над нашето небе има още нещо.

Юношата бързо пусна тетивата, но стрелата само свали гребена от шлема на накичения. Изплашен, смаян, той спря и се огледа. Другите също спряха.

— Ужас! Ужас! — завикаха накичените. — Той вдигна ръка срещу всемогъщия.

Робът, който беше вече на няколко крачки от младежа, скочи и протегна напред ръце, но втора стрела го порази; пронизан, той падна на камъните и се търкулна, хапейки стрелата и мъчейки се да я измъкне със зъби от тялото си.

Наар се спусна назад и залегна до младежа. Този рязко се обърна.

— Защо си тук? Бързай!

Накичените заплющяха с бичовете. Сега те караха робите да тичат напред, а сами се укриваха зад камъните.

— Бойте се! Бойте се! — зачу се гъгнивият глас.

И в този миг младежът хвана изведнъж Наар за рамото.

— Слушай, учителю! Пак…

Въздухът около тях се затресе. Отгоре, откъм небето, се дочу рев. Той беше по-силен от предишните два пъти, бързо нарастваше, ставаше непоносим.

Робите и накичените се спряха. Всички в ужас вдигнаха глави.

Нещо тъмно се появи всред гъстите облаци. То нарастваше. Изведнъж от мъглата изскочи огромен дълъг предмет. Изригвайки пламъци, той се спускаше надолу, ставаше все по-голям. За миг замря над каменните блокове и застана на триста крачки от Наар и другаря ми.

Накичените и робите лежаха.

— Гледай! — провикна се младежът. — Същият знак, който видяхме. Петолъчната фигура!…

Това се случи в … година, когато първият кораб от Земята проби вечната облачна обвивка на Венера.

© Север Гансовски

© 1962 Цвета Пеева, превод от руски

Север Гансовский

Не единственно сущие,

Източник: http://kosmos.pass.as (през http://sfbg.us)

Редакция: Mandor, 2006

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/718)

Последна редакция: 2006-08-06 12:03:09