Джули Гарууд - От милост

В крайна сметка се оказа, че госпожица Перин не иска да обиди дъщеричката на Джейк и когато той осъзна това, се отпусна. Учителката му каза, че след като получила първите резултати от тестовете, подложила Мишел на повторен тест, проведен от експерти. Джейк си нямаше понятие от коефициентите за интелигентност и се чудеше как някакви експерти могат да измерят интелигентността на едно осемгодишно момиче, но не се изненада, че неговата Мишел се оказала — както заяви с гордост на госпожица Перин — невероятно умна.

Според нея било наложително той да направи най-доброто за детето. Учителката обясни на Джейк, че Мишел вече чете литература за възрастни и че ще прескочи цели два класа в училище. Той знаел ли, че Мишел има талант за математика и наука? Джейк предположи, че всички тези сложни изрази означаваха, че дъщеря му е роден гений.

Госпожица Перин му каза, че мисли себе си за добра учителка, но въпреки това знае, че няма да успее да отговори на образователните потребности на Мишел. Иска малкото момиче да бъде преместено в частно училище, където талантите й ще бъдат стимулирани и където от нея самата ще зависи образователния й прогрес — каквото и да означава това, по дяволите.

Джейк стърчеше доста над учителката, когато се ръкува с нея и й благодари за хубавите неща, които бе казала за Мишел. Обаче, добави, той не желае да изпраща дъщеря си някъде далече от дома. Та тя е още съвсем малка и за нея е твърде рано да напуска семейството.

Госпожица Перин го помоли да я изслуша. Предложи му чаша лимонада и настоя да не си тръгва. Тъй като си бе направила труда да приготви почерпка — на масата имаше и чиния бисквити — той реши, че трябва да прояви любезност и да я изслуша.

В този момент учителката заговори бързо и му разказа за всички предимства, на които щеше да се радва дъщеря му, ако постъпеше в добро училище, и изрази предположението, че Джейк не иска да лиши дъщеря си от чудесните възможности, които й се предоставяха. Госпожица Перин извади една розова папка от чекмеджето на бюрото си и му подаде лъскава брошура със снимки, за да види той как изглежда училището. Увери го, че Мишел ще се чувства много добре там. Разбира се, ще има много за учене, но ще й остава време и за забавления.

Джейк искаше най-доброто за дъщеря си, така че изслуша всичко, което госпожица Перин имаше да му каже. Двамата се чувстваха много добре, пийваха лимонада и хапваха маслени бисквити с фъстъци, докато си говореха приятно за момичето му, но после учителката го обиди, като му предложи да кандидатстват за държавна помощ за училищната такса и каза, че може дори да им отпуснат безвъзмездна стипендия. Джейк си напомни, че жената е отскоро в Боуън и не знае нищо за него. Разбира се, тя не искаше да го засегне. Просто се опитваше да му помогне. Но точно защото бе отскоро в града, тя не подозираше колко важно нещо е мъжката гордост по тези места. Да лишиш един мъж от гордостта му, бе все едно да му забиеш нож в гърдите.

Джейк процеди през зъби, доколкото можеше учтиво, че няма да разчита на подаяния и че няма да позволи някой друг да плаща за образованието на дъщеря му.

Някои хора го смятаха за доста заможен заради спечеленото от залаганията, но, разбира се, учителката не можеше да знае за това. Местните не говореха с външни хора за незаконните си залагания. Поради това реши да не се засяга, че тя си бе направила прибързани заключения за семейството им, съдейки по дрехите и начина им на живот. Ако Джейк решеше да изпрати момиченцето си в скъпо училище, той щеше да плати таксата с парите, които бе отделил за пенсията си, а когато тези пари свършеха, синовете му можеха да поработват допълнително, за да помогнат на семейството да покрива разходите си.

Но преди да вземе каквото и да било решение, той чувстваше, че е длъжен да обсъди въпроса с жена си. Той говореше с Ели постоянно, макар и само наум. Харесваше му да си мисли, че тя се радва, задето не е изключена от живота на семейството и че по своя си вълшебен начин му помага за важните решения.

Знаеше, че трябва да обсъди въпроса и с Мишел. Тя заслужаваше право на глас за собственото си бъдеще.

На следващата неделя той я взе със себе си за риба. Седяха един до друг на кея, а въдиците им се поклащаха леко над мътната вода. Големият му нож бе прибран в кожения кобур като предохранителна мярка срещу хищниците.

— Нещо не кълве, а? — подметна той, докато се чудеше как да подходи към темата за смяната на училищата.