Джули Гарууд - Списък с убийства

— Как ще успееш да го направиш?

— Ще вярвам, че днешният ден ще завърши по-добре, отколкото започна.

— Не бих разчитала на това. И късмет с детектив Суини. — Преди Регън да попита защо, тя добави: — Той е човекът, с когото ще трябва да говориш за разследването. Уникален е.

— Не се притеснявам. Не може да е чак толкова зле.

Детектив Бенджамин Суини, известен на всички в отдела с инициалите Би Ес, имаше по-лош ден от обичайно лошите си дни. Той започна в пет и половина сутринта, когато се събуди измъчван от махмурлук — чувстваше, че в главата му блъска пневматичен чук. Единственото лекарство, което можеше да прекрати болката, бе това, което я бе причинило — чаша чист бърбън, която той погълна жадно на две глътки. Алкохолът опари гърлото му. С кръвясали очи, той си направи гаргара с „Листерин“, за да прикрие мириса на уиски, облече се и отиде на зъболекар. В седем вече му чистеха каналите на един развален зъб. В девет действието на уискито бе отминало и той бе в агония. В десет слънцето се скри, на небето се настаниха тежки черни облаци и Суини стана вир-вода, докато тичаше от колата си към един пълен с хлебарки блок заедно с партньора си, Лу Дюпре. Изкачиха четири етажа, за да огледат разлагащото се тяло на двайсет и няколко годишна жена. Подът наоколо беше осеян с празни шишенца от крек. Суини предположи, че някой наркоман е прецакал друг наркоман. Което не бе особена загуба в неговите очи.

Освен това знаеше, че няма да намерят никакви документи за самоличност у жертвата. И разбира се, се оказа прав. Обикновено той се оплакваше и мрънкаше толкова много, че успяваше да накара Дюпре да свърши всичката писмена работа и търченето по нея, преди случаят да бъде класифициран като „все още отворен“. И да попадне в чекмеджето, което Суини тайно бе нарекъл „на кого му пука“.

Днес обаче Дюпре не бе толкова отзивчив. Той нарече Суини използвач, каза, че му е писнало от вечните му номера, и настоя да надигне тлъстия си задник и да свърши работата.

Във всички филми за ченгета и крадци, които Суини гледаше по телевизията, докато се напиваше до забрава, детективите бяха като братя. Единият трябваше да поеме куршума с гърди — и неизменно го правеше, преди филмът да свърши, — за да спаси партньора си. Истинска любовна афера, приказка… Но в мизерния реален свят Суини и Дюпре се мразеха до дън душа. От време на време Суини си фантазираше как двамата попадат в една от онези старомодни престрелки, в които той успява да се прокрадне зад партньора си и да му пръсне мозъка.

Знаеше, че това чувство е взаимно. По дяволите, напоследък всички в отдела го избягваха, сякаш имаше гонорея. Знаеха, че от вътрешния отдел го разследват, макар и неофициално, и бяха решили да го осъдят още преди да се изяснят фактите. Но Суини не се тревожеше от проверката. Да, беше виновен, защото бе взел пари, за да си затвори очите, докато убиваха един наркодилър, но мъжете, които му бяха платили, изобщо не можеха да го изпеят. А парите — десет хиляди долара, бяха съвсем чисти. Като сняг! Суини бе действал много предпазливо. Нека онези от Вътрешния отдел вярват на слуховете, които останалите без работа проститутки на убития дилър разпространяваха. На Суини не му пукаше. Ако разполагаха с нещо конкретно срещу него, вече щяха да са го изхвърлили.

Оставаха му още две години и три месеца до пенсия, но имаше дни като днешния, когато беше убеден, че няма да доживее дотогава. Можеше да разбере какво се случва в главата на лудия секунди преди да открие огън срещу колегите си и понякога се възбуждаше, като просто си представяше как кръвта и вътрешностите на Дюпре се размазват по стените.

Преди да избяга заедно със сина им, жена му заяви, че е станал подъл като бесен ротвайлер и че алкохолът е разял мозъка му. Отговорът му не бе особено находчив, но бе право в целта: удари я неочаквано и й заповяда да сервира вечерята му на масата. По-късно, докато гледаше някакъв филм по телевизията, тя бе събрала багажа си в два куфара и се бе измъкнала през задната врата заедно с детето. Но Суини я улови, докато се опитваше да потегли със старата си хонда сивик. Тя трескаво се мъчеше да затвори стъклото, когато той бръкна през прозореца и без да обръща внимание на писъците на детето от задната седалка, я стисна за гърлото и й заяви, че ще е много по-добре, ако очите му повече не видят нито нея, нито издънката й. Наведе се, доближи лице до нейното и й каза, че ако някога се опита да получи и цент издръжка за себе си или детето, ще отиде да я потърси с брадвата.