Джули Гарууд - Списък с убийства

— Е, това е всичко. — Уинкът стана.

Софи също се изправи.

— Прибирам се у дома. Днес ме изплаши до смърт, Регън. Кълна се, че ще ми трябва цяла седмица ходене по магазините, за да се съвзема.

— Да ти се извиня ли?

Софи се усмихна:

— Ако искаш.

— Софи, трябва да ме закараш до вкъщи — каза Корди. — А ако Регън ще се извинява на някого, това трябва да бъда аз. Изобщо не исках да участвам в това състезание. Ако си забравила, аз ти предложих да се отбием в магазина за сладолед.

— Не, трябваше да се срещнем там след състезанието — поправи я Софи.

Двете излязоха от апартамента, продължавайки да спорят. Уинкът също си взе довиждане, ръкува се с братята й и си тръгна. Алек го последва.

— Джон, почакай. Искам да ти кажа нещо.

Ейдън и Спенсър също се отправиха към вратата.

— Регън, ще се оправиш ли сама тази вечер? — попита Спенсър.

— Да, няма проблем.

Тя отиде при Ейдън и го сръга закачливо в гърба, докато той вървеше към вратата.

— Искаш ли да чуеш нещо смешно?

— Няма да ми дойде зле след всичко, което стана.

— Нали знаеш онзи малък проблем, който имах?

— Какъв проблем? — Той попита така, сякаш тя има твърде много проблеми и той не може да запомни всичките.

— Проблемът с отрепките.

— Имаш предвид старите мъже, които се женят за млади жени?

— Да.

— Нали ти казах, че трябва да го преодолееш.

— Преодолях го, но всъщност точно така забелязах Ерик Гейдж. По улицата вървяха един стар мъж и млада жена. Аз, разбира се, веднага се втренчих в тях. Старите навици умират трудно — обясни тя. — И си мислех, че не трябва да реагирам с такова отвращение само защото… ами да си кажем истината, той е отрепка.

— О, да, виждам, че си преодоляла проблема си.

— Ако го нямах, нямаше да го забележа. Точно това се опитвам да ти кажа.

— А това, че го забеляза, повлия ли по някакъв начин на случилото се впоследствие?

Тя знаеше накъде бие той и съжали, че е започнала този разговор.

— Няма значение.

Ейдън се засмя:

— Знаеш ли какво, Регън?

Той я ощипа по носа, за да я подразни още повече, и каза:

— Ние те обичаме.

Тя кимна и очите й отново се напълниха със сълзи.

— Това означава ли, че ще утроите бюджета ми за следващата година?

— Не, означава, че те обичаме, но това беше добър опит.

Алек беше изпратил Уинкът до асансьора и се връщаше в апартамента, когато Ейдън го спря. Спенсър стоеше на вратата и говореше с Регън.

— Какво става с теб и сестра ми? — попита направо Ейдън.

— Аз ще се оженя за нея.

— Така ли?

Алек кимна.

— Ще ми трябва известно време да я убедя, но в крайна сметка ще победя.

Ейдън очевидно одобряваше това. Той стисна ръката на Алек, погледна Регън и каза:

— Не мисля, че ще ти трябва много време.

Спенсър дойде при тях и Алек също му разкри намеренията си. Но той реагира по-резервирано.

— Ако някога накараш сестра ми да плаче… — Той млъкна и погледна Регън, която тъкмо изтриваше една сълза от бузата си. После въздъхна: — Е, няма значение.

Регън изчака Алек да се приближи. А той помисли, че изражението й е такова, сякаш иска да го прати в ада.

— Благодарна съм ти днес — каза тя.

Той се усмихна.

— Ти ми спаси живота.

— И ти ми спаси живота.

— Значи сме квит.

Тя отстъпи назад с намерението да затвори вратата пред лицето му просто за да му покаже колко е разстроена, но следващият му въпрос я спря:

— Защо си толкова раздразнителна?

Тя отвори вратата широко и пак излезе напред.

— Не съм. Предполагам, че вече ще поемеш по пътя си… Нали трябва да обърнеш нова страница. Е, искам да ти пожелая успех.

— Наистина ли?

— Да.

Той протегна ръце да я прегърне, но тя вдигна длан, сякаш да се предпази.

— Няма да ти позволя пак да разбиеш сърцето ми. Чуй ме, Алек. Не можеш да ми кажеш, че си тръгваш, и после да се върнеш и да ме прегръщаш… Просто не можеш. — Тя започваше да се разгорещява. Скръсти ръце на гърдите си. — Ти обръщаш нова страница, забрави ли? Точно това ми каза. Обърни страницата, Алек. Продължавай напред, право към изхода.

Беше готова за битка, на той не игра според правилата.

— Обичам те, Регън.

Тя примигна объркано. Усмивката му бе обезоръжаваща.

— Да, наистина, обичам те. Тя не му повярва.

— Но ти каза: „Ако някой път дойдеш в Бостън…“

— Няма да отида никъде без теб.

Регън бе твърдо решена да го поизмъчи малко, преди да му прости. Но сърцето й му принадлежеше. Отстъпи назад и каза:

— Ако някой път дойдеш в Чикаго…