Джули Гарууд - Списък с убийства

Той знаеше, че трябва да побърза. Нямаше време за тази глупава игра. Тя се държеше наивно. Не можеше да не знае, че той ще я намери и ще я убие. Защо се бореше с неизбежното?

Усещаше как гневът се надига в него и с това го връхлетя огромна тъга. Защото осъзна, че когато я намереше, щеше да бъде безпощаден и тя щеше да понесе яростта му преди последния си дъх. Ако тя не се покажеше скоро, нямаше да има време да й обяснява, да й помогне да разбере защо трябва да умре.

В този момент осъзна, че е допуснал грешка. Трябваше да я убие веднага. Не биваше да я оставя да избяга. Но той искаше тя да чувства, че има някаква роля в съдбата си. Неговата Нина не беше подозирала какво я очаква. Тя спеше, свита на кълбо на седалката до него, подпряла главата си на прозореца, сгънала якето си вместо възглавница. Не бе видяла нищо от това, което се случи. Как камионът се понесе и преобърна, как кабината му се плъзна към средата на шосето, а от двете й страни изскачаха огнени искри, все по-близо и по-близо. Всичко беше станало за един миг, но в съзнанието му беше траяло цяла вечност, докато дойде онзи удар… който разби живота им завинаги.

Нов вик, долетял някъде отзад, го изтръгна от вцепенението. Осъзна, че сега звукът е по-слаб от преди.

Стори му се, че чу скърцане на чакъл под нечии подметки. Звукът идваше откъм единия край на пътеката и той се изстреля в тази посока. Зави и спря. Разпозна мястото, където се намираше. „Пълен кръг“ — помисли си той. Тя го беше довела обратно на същото място, където беше стояла, когато той за първи път стреля по нея. Да, преди тя стоеше точно до онзи стар дъб.

Беше я наблюдавал как се взира в клисурата, опряла длани върху стената, докато се привеждаше напред. Бе погледнала към отсрещния склон на клисурата… и тогава го бе открила. Той я бе чакал търпеливо да вдигне глава и да го види, застанал между дърветата. Да, това беше същото място.

Но къде се криеше Регън? Застана абсолютно неподвижно и се ослуша. Не я чу. Обърна се и погледна зад себе си. Нищо. А, ето — почти дочу нещо като камъчета, които се търкалят надолу към клисурата.

Тя беше прескочила стената и сега се криеше зад нея. „Умно момиче — помисли си той, — но не чак толкова“. Втурна се към стената и погледна от другата й страна. Малки камъчета прескачаха по стръмнината. Тя беше там долу, но къде?

Стори му се, че видя нещо да се движи вдясно от него, до някакви изсъхнали клони. Реакцията му бе мигновена. Стреля два пъти, надявайки се да я улучи или да я подплаши, за да я изкара от скривалището й.

Шумът от изстрелите отекна между дърветата и още камъчета се затъркаляха по склона. Той знаеше, че полицаите са чули изстрелите и щяха да се отправят към него. Но сега беше твърде късно да се мисли за това.

Пак чу някой да вика името й, разбра, че приближава. Гейдж се облегна на стената, обърна се и се прицели. После зачака.

Алек чу изстрелите точно когато спираше рязко. Изключи от скорост и не си направи труда да изгаси двигателя. Изскочи и побягна, без да обръща внимание на тълпата и бариерите, които събаряше по пътя си.

Зад него колата на Джон Уинкът с пусната сирена също спря на паркинга.

Алек забеляза Софи и Корди в другия му край в момента, в който и те го видяха. Корди се втурна насреща му, а Софи извика:

— Не можем да намерим Регън. Полицаите не ни пускат да я търсим, а имаше изстрели…

Алек сграбчи Корди.

— Къде я видяхте за последно?

— На старта. Тя щеше да тича три километра — един и половина в едната посока и после толкова в обратната.

Отекна изстрел и преди Корди да каже още нещо, изражението на Алек се промени. И той изчезна. Никога не беше виждала подобно изражение на нечие лице и това я ужаси. Осъзна, че щом Алек залови този, който стреляше, ще го убие.

Алек бе полудял. Ако нещо се случеше с Регън, ако той не стигнеше навреме, ако някой от тези куршуми вече я беше повалил… Не, още имаше време да я открие. Трябваше да има. Кучият син щеше да умре, и то в адски мъки. Ако дори и косъм паднеше от главата й, Алек щеше да го одере жив.

Къде, за бога, беше тя? Дали Гейдж вече я беше пипнал? Алек извика името на Регън.

Уинкът тичаше зад него. Алек чу накъсаното му дишане, докато се опитва да го настигне. Той също викаше Регън.

— Чакай, Алек. Не прави глупости. Пусни ме пред теб. Не се подлагай като мишена на копелето. Няма да й помогнеш мъртъв.

Алек не му обърна внимание. Не можеше да мисли за нищо, освен да стигне до нея.