Джули Гарууд - Венчило с дявола

— Значи ще се ожените утре?

— Дотогава ще сме преполовили половината път до дома.

— О!

— Да.

— Възнамерявате да сключите брак сега?

Девойката изглеждаше ужасена.

— Да — кимна Алек.

— Но нали не искате да кажете, че…

— Ще тръгнем веднага след церемонията — каза Алек.

Внезапно леърд Даниел се появи до нея. Държеше две чаши с вино. Подаде едната на Алек, сетне се обърна към трите сестри.

— Ела и се присъедини към нас, Мери — извика той се засмя. — Ние не хапем.

— Не съм си и мислила подобно нещо — заяви Мери. Изпъчи рамене и побърза да застане до Джейми.

Алек и Даниел отпиха. Кимнаха си един на друг предложиха чашите на Джейми и Мери.

С поклащане на главите двете сестри отказаха.

— Само една глътка, Мери — помоли Даниел и й намигна.

Алек не бе толкова внимателен.

— Изпий това, Джейми. Сега!

Навярно това е някакъв примитивен шотландски ритуал, помисли си Джейми. Като господарка на дома, знаеше, че нейно задължение е да предразположи гостите си. Освен това Алек изглеждаше доста решителен. Тя сви рамене, взе чашата, изгълта я набързо и му я подаде обратно.

Той сграбчи ръката й и не я пусна. Палецът му погали дланта й. Лицето му се намръщи, когато усети мазолите и белезите.

Мери изпразни чашата на Даниел. Когато му я върна, той също взе ръката й и я обърна с дланта нагоре.

Джейми се опита да издърпа своята, ала не успя. Двамата мъже сравняваха бялата и гладка кожа на Мери, със загрубялата и зачервена длан на Джейми. Най-сетне Алек пусна ръката й.

Истинско оскърбление. Тя разбра всяка проклета дума, която двамата си размениха на келтски. Те не подозираха, че тя говори езика им и това за миг я изпълни задоволство.

Джейми скри ръце зад гърба си и зачака следващата им обида.

— Споделянето на питието някакъв вид ритуал ли е? — попита Мери. — Трябва да призная, че ние не знаем много за шотландците.

— Мери, значи ти никога не си чувала за нашите специални предпочитания? — меко и леко завалявайки думите, попита Даниел.

Мери трепна. Вдигна глава и слисано го изгледа.

— Предпочитания ли, милорд?

— Да, много характерни за шотландците.

— Характерни? — Мери хвърли ужасен поглед към Джейми и отново се обърна към Даниел.

— Не, не съм чувала за такива предпочитания.

— А, в такъв случай ще трябва да те осветля по въпроса.

Беше очевидно, че леърд Даниел се забавлява.

— Нямам желание да бъда осветлявана — тръсна глава Мери.

Алек наблюдаваше Джейми. Очите й се разшириха, когато Даниел спомена за предпочитанията.

Алек намираше Джейми за невероятно привлекателна. Достатъчно бе само да я погледне, за да поиска да я докосне, да я притежава. Усмивката му съвсем се стопи, когато най-после си призна колко много копнееше да се люби с нея. Странно, но това, че бе англичанка нямаше никакво значение. Не, изобщо не го интересуваше.

— Мери, скъпа — заговори Даниел и привлече вниманието на Алек, — сигурен съм, че си чувала за нашия списък от желания. Всички знаят, че шотландците обичат силните коне, тлъстите овце и меките, отдаващи се жени.

Говореше бавно и с наслада, като стара клюкарка, които разправя последния пикантен слух.

— В този ред, разбира се — обади се Алек, имитирайки тона на приятеля си.

— Разбира се — съгласи се Даниел.

Джейми се обърна и свирепо изгледа Алек. Вече бе започнала да подозира, че Бийк е провел кратък разговор с тези двама гиганти и навярно е споменал за страховете на Мери. Обеща си здравата да го смъмри.

Даниел внезапно се протегна и погали бузата на Мери с опакото на ръката си. Девойката бе толкова смаяна от ласката му, че забрави да се отдръпне. Стоеше като омагьосана от нежния му поглед.

— Аз вече имам силен кон — рече младият мъж. — Колкото до овцете, Мери, в планините у дома е пълно с тях. Но трябва със съжаление да призная, че досега ми липсваше мека, отдаваща се жена. А това е важно за мен, макар че е на последно място в списъка от желания.

— Аз не съм мека — изпелтечи Мери.

— О, да, такава си — възрази той. — И си хубава като пролетна утрин — добави с усмивка.

Лицето на Мери пламна.

— Нито съм хубава, нито съм отдаваща се, милорд — заяви тя. Скръсти ръце пред гърдите си и намръщено го изгледа. Искаше да обезкуражи този красив дявол, но бе искрено ужасена от собствената си реакция към него. Ласкателствата му й доставиха удоволствие. Нима наистина я смяташе за хубава?

Двете близначки отново се разплакаха. Джейми отвори уста, за да ги смъмри, ала в същия миг си спомни, че една от тях вече е била избрана за невеста. В такъв случай Алис и Агнес имаха право да си поплачат, за да излеят мъката си. Ако ще и да вият като вълци, нямаше да им обръща внимание!