Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Как е тя? попита Нейт.

— Стойностите са добри.

— Главата ми е по-добре — каза Кейт. Беше лъжа, но искаше да се прибере вкъщи.

— Въпреки това трябва да ви прегледат в болницата — настоя Джордж.

Халинджър затвори тефтера си и я огледа продължително. Осъзна, че я гледа втренчено и отмести поглед.

— Онова старо дърво е спасило живота ви. Ако не сте били зад него, нямаше да оживеете. Всъщност какво правехте там? На такова разстояние от шатрата и сградата?

Тя завъртя глава и примигна от болка. Определено се нуждаеше от аспирин.

— Отидох да се разтъпча. Не лъжеше, наистина се беше разтъпкала. Просто не искаше да обяснява защо.

— В тази жега? Аз бих тръгнал към сградата или нагоре към къщата, или дори в шатрата до някой от климатиците.

— Вие да — съгласи се тя. — Но аз не. Отидох да се разтъпча. Горещината не ми пречи. — Добре, това си беше лъжа, но малка и можеше да я преживее.

— Сама ли бяхте?

— Да.

— Хм. — Той я гледаше със скептично изражение.

— Ако някой е бил с мен, нямаше ли той или тя също да лежат в безсъзнание?

— Ако е останал по-дълго.

Преди тя да отговори, той попита:

— Колко време стояхте там?

— Къде там?

— Зад дърветата.

— Не знам. Не дълго.

— Наистина ли? — Сега скептицизмът пролича в тона му.

— Някакъв проблем ли има? — попита тя.

— Криминолозите откриха нещо на около шест метра от вас.

— Какво нещо? — попита тя и на мига се досети. Заради удара по главата мисленето й беше забавено.

— Елемент от облеклото — каза той. — Бельо. Поради което се чудех кой е бил с вас.

Тя усети лицето й да пламва.

— Никой не е бил с мен. Питате ме за един черен сутиен, нали? И се чудите дали е мой? — Преди той да отговори, тя бързо продължи: — Наистина е мой. Дамската тоалетна беше заключена, а ми трябваше да се скрия някъде, за да го сваля. Видях дърветата и се отправих към тях.

— Защо?

— Защо какво?

— Защо искахте да го свалите?

Помисли си, че той е изключително безцеремонен с въпросите и се поколеба да му го заяви, но вместо това реши да каже истината.

— Защото ме измъчваше.

— Моля?

Изведнъж всички в линейката се заинтересуваха живо от темата. Райли и Джордж очакваха обяснението й.

— Заради банелите…

— Да?

Мили боже.

— Всяка жена щеше вече да е разбрала.

— А мъж не, така ли?

Той не се отказваше от дискусията. Кейт се запита дали нарочно иска да я притесни.

— Вие опитайте да носите такъв сутиен един час и повярвайте ми, ще искате да го свалите, където и да е.

Той се засмя.

— Май ще се наложи да ви повярвам.

— И това ли ще си запишете в тефтера? — Имаше хубава усмивка.

— Омъжена ли сте? — попита той. — Трябва ли да се обадя на съпруга ви?

— Не съм омъжена. Живея със сестрите си. — Тя опита да седне и чак тогава осъзна, че е стегната с каишки към носилката. — Трябва да им се обадя, ще се тревожат.

— Когато стигнем до болницата, аз ще им се обадя. — Той седна обратно на пейката и погледна през задното стъкло. — Почти стигнахме.

— Няма нужда да ходя в болница. Главоболието ми почти мина.

— Аха.

Провлеченият му отговор показа, че не й вярва.

— Не живеете в Чарлстън, нали?

— Не — отвърна тя. Знаеше, че той може вече да е разбрал адреса, телефона и всички други подробности за живота й. Едно телефонно обаждане на колега, който е при полицейски компютър, щеше да му каже всичко, което би искал да знае.

— Живеем в Силвър Спрингс. Дотам се стига много бързо. Не познавате ли града?

— Не — призна той. — Току-що се преместих от Савана. Тук е доста спокойно. — Той се усмихна и добави: — Обикновено. Обзалагам се, че това ще е най-голямото вълнение за тази година.

Само ако можеше да е така.

Кийра и Изабел нахлуха тичешком в спешното отделение. Щом видя Кейт, Кийра се усмихна с облекчение. Изабел изглеждаше изплашена.

Лекарят от Спешното прегледа Кейт и я изпрати на скенер. Там обаче бяха претрупани от работа и тя чака два часа, докато приключат с нея. После я качиха отново в Спешното и я настаниха в една стая.

Кийра крачеше напред-назад в коридора. Изабел седеше на ръба на леглото и гледаше телевизия. По всички канали показваха репортажи за експлозията.

Веднага щом Изабел зърна Кейт, скочи на крака, разтревожено изчака да я настанят в леглото и се хвърли в обятията на сестра си.

— Добре си, нали? Така ни изплаши, но важното е, че си добре, нали?

— Да, добре съм.

Кийра взе дистанционното и повдигна горната част на леглото, така че Кейт да се облегне в седнало положение.