Джули Гарууд: Бавно изгаряне

Когато завърши колежа, вече получаваше поръчки от всички краища на страната. Кейт осъзна, че управлението на бизнеса е слабото й място, и реши да се върне в Бостън, да си завърши магистратурата. За да не спира работата, докато нея я нямаше, тя вкара майка си във фирмата, за да подписва чековете и да внася парите в банката. Тъй като Кейт наливаше печалбата си обратно във фирмата, парите не достигаха. Живееше с Джордан в апартамента й в Бостън и често прекарваше уикендите с голямото й семейство в дома им в Нейтънс Бей.

Беше постоянна битка, но Кейт успя да направи така, че фирмата да расте дори докато нея я нямаше. Когато майка й се разболя тежко, Кейт изостави амбициите си, за да се върне вкъщи. През дългата и тъжна година от смъртта на майка им Кейт довърши магистратурата си и направи планове за разширяването на бизнеса.

След като се завърна окончателно в Силвър Спрингс, беше готова да изведе фирмата си на следващото стъпало в бизнеса. Добави към продуктите лосиони за тяло и три парфюма, наречени Лия, Кийра и Изабел — на майка й и сестрите й. Помещението, което нае, вече й отесняваше и тя водеше преговори за промишлено хале, което беше много по-голямо и се намираше по-близо до дома й. Мислеше да наеме и още хора. Една верига скъпи универсални магазини настояваше да продава всичките й продукти и предлагаше да подпишат ексклузивен и изключително изгоден за нея договор.

Тогава всички тревоги за пари щяха да се забравят.

Тази мисъл я накара да се усмихне. Първото нещо, което щеше да си купи, когато имаше малко излишни пари, беше автомобил с истински климатик. Постоянно се бореше с духалките в сегашната си кола, но без никаква полза. От тях излизаше само топъл въздух.

Чувстваше се спаружена, когато стигна до претенциозното имение на Карл. Той беше наследил Лайънгейт от баща си и в момента строеше галерия в рамките на имота. Електронно задвижваните железни врати бяха украсени с две масивни лъвски глави.

Мъж от охраната провери дали името й фигурира в списъка на гостите и я пусна да влезе. Двуетажната къща на Карл се намираше на върха на виеща се алея за коли, но галерията, в която бяха изложени творбите на Канела, беше по средата на хълма, от южната му страна. До бялата каменна постройка имаше огромна шатра — също бяла.

Друг мъж от охраната й посочи къде да паркира. Карл очевидно очакваше голямо стълпотворение, ако можеше да се съди по многобройната охрана и сервитьорите, които се стрелкаха между шатрата и сградата.

Кейт прекоси добре подстриганата морава, при което токчетата й потънаха във влажната пръст. Почти стигна до каменната пътека, когато мобилният й телефон иззвъня.

— Здравей, Кейт, скъпа, къде си? — долетя мелодичният глас на Карл.

— Тук съм, на моравата ти, Карл.

— А, страхотно!

— А ти къде си?

— В дрешника си. Чудя се дали да облека бял ленен костюм или блейзър на тънко райе и кремав панталон. Знам, че и в двата случая ще умра от жега, но трябва да изглеждам ослепителен, заради всички критици, които ще бъдат тук довечера, нали така?

— Сигурна съм, че ще изглеждаш страхотно.

— Само исках да ти кажа, че няма да се появя още известно време. Трябва да побързам, да се облека и после да взема Канела от хотела й. Лимузината ме чака. Искам да те помоля за една услуга. Ще провериш ли дали всичко в шатрата е както трябва? Няма да успея да я погледна, преди да пристигнат гостите, а искам всичко да е наред. С твоя безупречен вкус ти ще забележиш, ако нещо не е на място, сигурен съм. Искам всичко да е супер.

— С удоволствие — усмихна се на драматичния начин на говорене на приятеля си.

— Ти си душичка. Длъжник съм ти — каза Карл и затвори.

Кейт откри входа и влезе в шатрата. По периметъра й бяха разположени климатици, които работеха с пълна сила, но засега от тях нямаше голяма полза, защото сервитьорите постоянно влизаха и излизаха и така помещението оставаше отворено за жегата навън. В единия край имаше огромни шведски маси, отрупани с пъстри композиции от цветя в кристални купи и блестящи сребърни плата. Малки маси с ленени покривки и бели сгъваеми столове заемаха останалата част от пространството. Всичко като че ли вървеше по план.

Кейт забеляза своите подаръчни кошници на една маса отзад. Бялата покривка стигаше до земята и отпред бе закачено логото на фирмата. Кейт бързо отиде да го намести и подреди кошниците в полукръг. Когато свърши, отстъпи крачка назад, за да се наслади на вида им.

Обиколи масата и посегна да си издърпа един стол, но после размисли. Сутиенът я побъркваше. Стягаше я като менгеме и я задушаваше. Вече не можеше да го понася и впрегна цялата си воля, за да не го разкъса, преди да е намерила тоалетна, където да го свали и изхвърли.