Мариус Габриел - Седмата луна

— Разбирам ви — отвърна тихо тя. Бе се отпуснала спокойно в ръцете му и не искаше никой да разчупва черупката на сигурност, която си бе създала.

— Факт втори: възможността съпругът ти да се върне е практически нулева.

— Глупости!

— Вече цяла Малая е в японски ръце, мила. Пътят през тресавището ще бъде взривен във всеки момент. Ако мъжът ти не е мъртъв, значи е във военнопленнически лагер. Най-многото, на което можеш да се надяваш, е да го видиш отново след края на войната.

— Ще го изчакам — каза Франсин. Клайв се намръщи и продължи:

— Факт трети: ако не се измъкнете заедно с Рут, ще бъдете пленени от японците. Ще пострадаш не само защото си презряна евразийка, а и защото си омъжена за още по-презрян европеец. В крайна сметка ще те обезглавят. Също и Рут.

— Престанете — каза Франсин. Започна да й се гади.

Създадената от въображението й защитна черупка бе строшена и сега Франсин започна да се връща на земята.

— Добре. Надявам се да си ме разбрала. Виждам, че нашата малка приятелка вече е извън строя.

Бе прав. Едуина бе заспала на стола, разтворила розовата си уста. Шампанското и танците й бяха дошли множко.

— Да я отнеса ли в леглото й? — попита Клайв. Франсин кимна. Клайв вдигна Едуина без никакво усилие и последва Франсин до стаята на девойката. Сложиха я на леглото. Момичето изхърка лекичко, докато Франсин го завиваше. После се върнаха при грамофона. „В очите ти влиза дим“ тъкмо свършваше. Настъпи мълчание и Клайв отиде до отворения прозорец и каза:

— Утре ще вали.

— Откъде знаете?

— Усещам го. Винаги усещам дъжда. — Той взе бутилката и наля по още чаша шампанско. Франсин смяташе, че вече е пила достатъчно, но не отказа и седна. Отпи глътка и след това погледна Клайв.

— Благодаря ви за тази вечер — каза тихо Франсин. Имаше предвид това, което Клайв бе направил за повдигането на настроението на Едуина.

— Няма защо, Франсин. — Той се усмихна. — Още един танц?

— Добре, щом настоявате.

— Този танц посвещавам специално на теб. — Той сложи на грамофона „Изисканата дама“ и двамата започнаха да танцуват под звуците на нежната мелодия. — Кой ти е дал това име?

— Не ви ли харесва?

— Напротив. И много ти отива. Просто е необичайно.

— Избра го майка ми. Идва от Франция. Най-големият ми братовчед се казва Сидни, по името на австралийското пристанище. Малкият ми братовчед се казва Франк, по името на американския град Сан Франциско.

— Сериозно? — Клайв се усмихна. — А Рут? И тя ли носи името на някой град?

— Не. Рут е кръстена на баба си. На майката на Ейб.

— А баща ти? Предполагам, че и той е британец.

— Беше от Уелс. — Шампанското беше развързало езика й, иначе нямаше да споделя тези неща с Клайв. — Майка ми го наричаше свой съпруг, но всъщност не й бе съпруг. Все й обещаваше, че ще се ожени за нея, обаче когато договорът му приключи, просто си замина и ни изостави.

— Това сигурно е причинило голяма болка и на двете ви — тихо каза Клайв.

— Майка ми направо щеше да умре от скръб — отвърна тя. — Но нали животът е такъв, Клайв? Нали за това се ползуват местните жени? За удоволствието на самотните бели ергени. Нали ги наричат „спящи речници“? Много е тъжно, че от тези връзки се раждат деца „стенги“, но какво може да се направи? Баща ми ни изпращаше по двадесет долара месечно до деня, в който се омъжих. Много благородно от негова страна, нали?

Клайв не побърза да й отговори. Продължаваше да я държи в прегръдките си, като от време на време се извиваше в такт с музиката.

— Сигурно си разбрала, че не те възприемам по този начин — каза най-сетне.

— Разбира се, че не — отвърна му подигравателно тя.

— Имаш ли представа колко много те харесвам? — попита той. Промяната в тона му изпълни корема й с топлина.

— Надявам се да не ме харесвате прекалено много, майор Нейпиър — каза му тя. — Аз съм омъжена жена. А вие? Обзалагам се, че излъгахте, когато казахте, че сте ерген. Обзалагам се, че някъде в офицерските жилища ви очаква предана съпруга. Или пък сте наели някъде жилище за някое хубаво местно младо момиче? — Стрелна го лукаво с поглед. — Какви жени предпочитате? Стенга? Малайки? Китайки?

Клайв свъси вежди.

— Не знаех, че имаш толкова остри нокти.

— Нямам нокти, майор Нейпиър. — Франсин премина на игривия жаргон на уличниците, използуван от Бурната Берта. — Аз нежна като изгряваща луна, почти девственица, бъдете щедър към мен!

Очевидно бе успяла да възпроизведе жаргона достатъчно удачно, тъй като Клайв тъжно се усмихна.