Мариус Габриел - Седмата луна

— Колко време остава? — попита тя.

— Три седмици, най-много месец.

— Толкова малко?

— Чърчил не се е отказал от Сингапур — обади се наперено Едуина.

— Всички са отписали Сингапур, мило момиче.

— Вие сте пораженец, Клайв — каза строго Едуина. — Сеете униние и паника.

— Някой ден ще си спомниш за тези си неразумни слова, дете.

— Дете? Аз съм почти на шестнадесет години — отвърна възмутено Едуина.

— Щом е така, донеси три чаши за шампанско, Франсин. Госпожица Едуина ще ни направи компания. Не съм пораженец, Едуина, а реалист — поясни Клайв. — За ваше здраве, уважаеми дами — каза той и вдигна чашата си. Франсин и Едуина, на която Франсин бе дала малка чаша, също вдигнаха своите. Клайв изпи почти цялата си чаша на една глътка. — Най-добре ще е да заминеш с „Уейкфийлд“, Едуина. Ще отплава другата седмица. Чичо ще отпътува с „Херцогиня Бедфорд“. — Клайв допи чашата си. — Ох, хубаво! Аз съм реалист и имам нужда от повече алкохол от останалите. Алкохолът притъпява безпокойството. Да изпием по още една. — Взе бутилката и доля чашите.

— Никога не съм пила толкова много шампанско — каза Едуина, като отпи предпазливо глътка от пенливата течност.

— Тогава внимавай, за да не станеш и ти реалистка — предупреди я Клайв.

— Според мен това шампанско е достатъчно за Едуина — каза Франсин. — Ще отида да приготвя вечерята.

— Аз ще отворя мидите — каза Клайв.

Отидоха в кухнята. Докато Клайв ловко се справяше с мидите, тя възвари ориз, накълца джинджифил, лук и чесън и ги запържи. От кея бе купила риба. Наряза я на филета и я посипа със сос „тошон“ и лимонова трева. След това постави благоуханната тава в нагорещената фурна. Приятно ухание изпълни целия апартамент. „Къде си, Ейб? Защо не идваш?“ Все още продължаваше да си задава тези въпроси всеки ден.

— Мирише много вкусно — каза Едуина, която слагаше масата.

— Надявам се да харесваш китайската храна — каза Франсин на Клайв.

— Обожавам я.

Отвориха широко прозорците, за да нахлуе хладният вечерен въздух, и седнаха. Мидите, поднесени с табаско и лимонов сос, бяха страшно вкусни. Изядоха ги, след което дойде редът на рибата. Рут се хранеше с лъжица — лапаше сочните късове риба и се блещеше от удоволствие. Франсин ядеше с пръчици — наскоро се беше върнала към този навик. Клайв се възхити на лекотата и сръчността, с която го правеше.

— Съпругът ти може ли да се храни с пръчици? попита той.

Понякога, когато настоявам. Но хич го няма. Всъщност той не обича китайска храна.

— Значи е глупак — каза Клайв. Не откъсваше поглед от Франсин. — Ти си прекрасна готвачка. Приключиха вечерята с донесените от Клайв ягоди. Сетне той, както бе обещал, половин час чете приказки на Рут. После предложи на Едуина да й помогне в разтребването. Докато обличаше пижамата на Рут и я приспиваше, Франсин чу от кухнята пискливия смях на Едуина. Отдавна не я бе чувала да се смее. След като Рут заспа, Франсин тихичко се измъкна от стаята й и затвори вратата. Завари Едуина и Клайв коленичили на пода да ровят колекцията грамофонни плочи на капитан Едмъндсън.

— Ще танцуваме! — бодро каза Едуина. Пълничкото й лице бе поруменяло и красиво, както някога. Клайв Нейшгър очевидно бе полезен човек, реши Франсин.

— Ела да избереш плочи — каза той.

За щастие, покойният капитан беше любител на танците, така че успяха да открият няколко подходящи плочи.

Включиха грамофона. Едуина можеше да танцува само валс и Клайв й показа стъпките на фокстрота. Младото й тяло се движеше с лекота в ръцете му. Мелодиите започнаха да се повтарят: „Тази вечер изглеждаш чудесно“, „Очите ми виждат само теб“ и „Била ли си някога самотна?“ се заредуваха с досадна честота. Мелодиите върнаха Франсин към спомените й и тя усети как едва удържа сълзите си.

— Ваш ред е — каза й Едуина. — Аз ще сменям плочите.

На Франсин никак не й се танцуваше, обаче стана и позволи на Клайв да я хвана през кръста. Виеше й се свят. Първата бутилка шампанско отдавна бе изпразнена, а втората бе до половината, при това изпита съвсем не само от Клайв. Франсин бе забелязала, че Едуина тайничко си отпива по някоя глътка. Всъщност какво от това? След като това й повдигаше настроението, защо да не го прави?

Клайв бе добър танцьор, гъвкав и опитен.

— Често ли си идвала в Сингапур? — попита я той.

— Само по време на нашествия — отвърна тя.

— Щом ще говорим за нашествия, Франсин. време е да започнеш да възприемаш фактите сериозно. — Каза го тихо, за да не го чуе Едуина. — Факт първи: всяка седмица отплават кораби, обаче броят им не е неограничен. Скоро няма да останат кораби. Вече научихме, че някои от тях са били потопени с торпеда. Разбираш ли ме? Колкото повече японците затягат обръча, толкова по-трудно ще бъде да се напусне този град.