Бренда Джойс - Виолетов огън

— Дами — извика натрапницата, — само очевидната несправедливост ме води тук тази вечер. Помъчих се да стигна до вас, преборих се смело с мъжете — тирани на вратата ви и минах през стените, които ви държат затворени, за да проповядвам идеите на движението за женски права. Утре е денят на изборите. Моля ви, умолявам ви — идете в избирателните пунктове! Поискайте си правата! Последвайте примера на безстрашната ни водачка, Сюзън Б. Ентъни…

— Намирате се в чужд дом! — изкрещя Ван Хорн. — Предупреждавам ви да слезете веднага от пианото или ще изпратя да повикат полицията.

Рейд се усмихваше.

Овалното лице на жената вече не беше бяло като слонова кост, а бе почервеняло силно.

— Дами — продължи тя, като не обърна никакво внимание на мисис Ван Хорн, — защо веднага, щом се омъжим, преставаме да съществуваме в очите на закона? От този момент нататък ние ставаме владение на нашите мъже. Те взимат нашата собственост, лишават ни от правата ни и ни налагат наказания, когато им хрумне! Ако не сме омъжени и притежаваме собственост, ни налагат данъци, за да подпомагаме правителство, което не ни разрешава да имаме свои представителки. Длъжни сме да си поискаме правото да си кажем мнението за нашето правителство. Моля ви всички, идете утре в избирателните пунктове!

— Направи нещо, Рейд — помоли обърканата Джослин. — Боже мой, няма да преживея това. Тя ще ме съсипе. Мъжемразка, привърженичка на свободната любов, да нахлува в собствения ми дом!

Устата на Рейд го заболя от смях.

— Хайде, слезте, мадам — започна да я придумва той тихо. Протегна ръка и направи крачка напред. Подготви се да скочи на стола до пианото.

Тя насочи оръжието право в гърдите му.

— Стой на място! Не съм свършила. Аз…

Един от слугите на Ван Хорн се приближаваше тихомълком. Джослин му правеше отчаяно знаци. Жената се обърна назад точно на време. При това й движение револверът гръмна случайно и я накара да подскочи. Всички отскочиха назад.

— Изпратете някой да повика полицията — извика Ван Хорн, без да се обръща конкретно към някого в стаята. През това време жена му рухна на пода. — Вижте само! Жена ми припадна! Искам да арестуват натрапницата!

Междувременно суфражетката се бе съвзела напълно от шока. Кичури червена коса бяха изскочили от бонето й и обграждаха като рамка лицето й.

— Утре трябва да идем в избирателните пунктове! Длъжни сме да опитаме да сложим край на мъжката тирания и на господството им, което се крепи на насилието, а не на правото!

— Не мога да повярвам на очите си — каза Брадфорд Еймс.

— Тя е луда — съгласи се Патриша.

Непознатата извика, вече триумфално:

— Не става дума само за гласуването! Трябва да се освободим от всяко господство! Не позволявайте на тези извратени филистимляни 2 2 филистимляни — (библ.) враждебно на евреите племе, чийто вожд, гигантът Голиат, бил победен с хитрост от малкото еврейско овчарче Давид, който по-късно става могъщ цар на своя народ. — Б.пр. да използват вашите тела, за да задоволяват своята похот! Освободете се напълно! Ние сме равноправни с тях! — тя се разпали толкова, че ръцете й се задвижиха като криле на вятърна мелница. Последваха два случайни изстрела, които се забиха в дъсчения таван, без да причинят вреда на някого.

Рейд отново започна да се смее.

— Ама това наистина ли се случва? — запита Тадеъс Паркър.

— Това е безчинство! — изкрещя Ван Хорн. — Къде са полицаите?

— Никога не съм виждал нещо подобно — призна с усмивка на уста Рейд на Тад. — А съм виждал какво ли не, повярвай ми.

— Длъжни сме да поемем отговорностите си! — извика червенокосата. — И то сега! — Всички присъстващи в салона се свиха от ужас, когато изтрещя нов изстрел от револвера, този път умишлено насочен в тавана. Рейд се засмя пак — не успя да се сдържи — и поклати глава. Помисли си, че ако жената не внимава, ще си има неприятности.

— Отиде ли някой да повика полицията? — запита Паркър.

— Току-що изпратих кочияша — отвърна Еймс.

— Не бива да им отстъпваме! — изкрещя силно жената. — Не бива да се омъжваме за някой от тези тирани, да носим децата им, да готвим храната им и да топлим леглото им — това е отстъпление!

Рейд се усмихна. Дали тя не беше малко откачена? Наистина ли очакваше жените да зарежат мъжете си? Да изоставят брака? Той се изкиска и пристъпи напред.

Еманципантката се завъртя бързо и се оказа с лице към него. Насочи оръжието в гърдите му.

Той забеляза малката остра брадичка и пълните кораловочервени устни, които намръщената жена бе свила решително.