Бренда Джойс: Виолетов огън

— Според мен Уудхъл е виновна — обяви Корнелия Мартин. — Представете си само, тя е печатала разкази за свободната любов в малкото си вестниче. И това ако не е порнография.

— Целият вестник е порнографски — заяви Ван Хорн. — Да се застъпваш за свободна любов между жените и мъжете? Боже мой, това е атеистично!

Рейд не успя да удържи смеха си, когато чу това.

— Аз пък смятам, че свободната любов е интересна идея — прошепна сухо той.

Патриша го изгледа гневно. Някои от мъжете се изхилиха.

— Запази за себе си неприличните си възгледи, младежо — заговори с креслив глас Беатрис Андерсън.

Рейд отвърна на намръщването й с неприкрито намигване.

— От самото начало — продължи Ван Хорн — тези активистки не бяха нищо друго, освен едни мъжемразки и неморални привърженички на безразборната и свободна любов — това е съвсем очевидно.

— Така е — съгласи се Тадеъс Паркър.

— Всъщност, аз съм изцяло за правото на жените да гласуват — каза издателят Брадфорд Еймс. — Но докато имат такива агитаторки, които се опитват да разрушат нашите американски институции, боя се, че никога няма да спечелят правото да гласуват.

— Смятате ли, че ще я осъдят? — попита Патриша, като имаше предвид Виктория Уудхъл.

Започна оживен спор, който продължи през време на цялата вечеря.

След това дамите се оттеглиха в салона на кафе и сладкиши, а мъжете се уединиха при брендито и цигарите си в библиотеката.

— Две — каза Рейд. Стискаше здраво цигара между зъбите си. В библиотеката беше съвсем тихо. Почти не се чуваше друг шум, освен приглушените мъжки гласове и рядкото иззвънтяване на чашите с бренди. Рейд вдигна небрежно двете карти, които раздаващият плесна на излъсканата дъбова маса.

Беше свалил черния си вечерен фрак и копринената вратовръзка. Ръкавите му бяха навити до лактите и показваха едрите му силни ръце. Сребристосинята му жилетка бе разкопчана и падаше свободно върху широките му гърди. Смукваше си от цигарата, докато наблюдаваше съсредоточено как Ван Хорн взима две карти, Паркър — една, Брадфорд Еймс — две, а Мартин — три.

Подобно на другите стаи в дома на Ван Хорн, библиотеката беше разкошно обзаведена. В шарките на ориенталския килим се преплитаха червено, тюркоазно и златисто. Стените бяха тапицирани със златист брокат, а завесите бяха от кадифе с цвят на злато. Дървените части бяха махагонови, мебелите — от палисандрово дърво. Те бяха дело на прочутия нюйоркски майстор Хенри Белтър.

— Аз ще обявя анонс — каза провлечено Рейд.

Внезапно отвън прозвуча писък. Звучеше като: „Освободете!“

— Какво става, по дяволите? — попита Еймс и дръпна дългия си мустак.

Рейд сви рамене. След това се чу дрънчене от строшена чаша и нов пронизителен крясък, който определено звучеше като: „Свобода за жените!“

За миг всички в библиотеката застинаха на място. След това Рейд стана и се запъти енергично към вратата. Когато я отвори, се чу нов трясък. Някъде близо до фоайето един глас извика: „Долу мъжката тирания!“

После някой изпищя отново, този път истерично. Гласът не можеше да се сбърка. Той принадлежеше на мисис Ван Хорн:

— Махнете я от пианото ми!

Рейд се озова до вратата на библиотеката преди всички други и се затича по коридора. Спря рязко, когато пред очите му се появи гледка, която го разсмя.

Висока слаба жена, облечена в безформена вълнена рокля и с боне, което прикриваше половината от овалното й лице, стоеше върху пианото в центъра на луксозния салон, а жените стояха прави и гледаха стреснато.

— Дами — извика тя, — ние не сме само творения на бога. Ние имаме граждански права според закона и според четиринадесетата поправка на Конституцията. Имаме право да гласуваме подобно на освободените негри!

— Спрете я — простена Джослин Ван Хорн. — Тя ще ми счупи пианото!

— Как се е вмъкнала тук? — запита вбесено Ван Хорн. — Вън от дома ми!

При тези думи жената извади спокойно един револвер изпод шала си. Множеството ахна.

— Не и преди да съм свършила речта си — извика тя, оглеждайки свирепо струпаните хора в стаята. — Вашите слуги няма да ме спрат — продължи тя, като говореше все по-силно, — защото правото е на моя страна и вие ще ме изслушате.

Тя размаха оръжието във въздуха. Корнелия Мартин изпищя и Тад Паркър се хвърли към неканената гостенка, която му се изплъзна умело. Рейд оглеждаше с любопитство револвера й. Това беше стар Колт с пет куршума от 1840-а или приблизително около тази година. Рейд се съмняваше много дали той изобщо може да стреля. Това обстоятелство доста го забавляваше.