Бренда Джойс - Виолетов огън

— Винаги съм се поддавала на чара ти — укори го нежно тя и докосна лицето му. — Но къде ще намерим свещеник?

— Наоколо има най-малко десет. Нали не смяташ, че ще те изпусна отново от поглед?

Тя се усмихна.

— Надявам се, че няма да го направиш.

Рейд я хвана за ръката и направо я повлече към мястото, където стояха родителите му. Те се бяха отдалечили дискретно, но ги гледаха невъзмутимо.

— Татко, намери ми свещеник.

В този миг забеляза с голямо закъснение, че Стентън не е подновила речта си, и че вниманието на цялото множество е съсредоточено върху тях двамата. Сега Стентън извика в рупора:

— Има ли свещеник в сградата?

Тълпата поздрави думите й с гръмък смях. Цяла група свещеници изскочи от множеството.

— Ние ще се оженим — заяви Рейд гордо. — А след това ще правя само две неща през живота си.

Грейс затаи дъх, но не се удържа и го изгледа с обожание. Щом го погледнеше, се изпълваше с обич!

— И кои са тези неща? — запита с усмивка Дерек.

— Да направя щастлива Грейс и да я пазя от неприятности.

Грейс прехапа неспокойно устни, но се усмихна. Миранда се приближи и я целуна по бузата.

— Добре дошла в нашето семейство, скъпа.

Очите на Грейс се изпълниха със сълзи.

— Добре, да почваме церемонията — извика Дерек, обърна се и посочи един свещеник. — Какво ще кажете, добри човече?

Духовникът се засмя.

— За мен ще бъде удоволствие.

Грейс и Рейд се усмихнаха един на друг. Рейд я хвана за ръката.

— Някой има ли пръстен? — Дерек се обърна към очарованото множество.

— Ама вие сериозно ли питате? — запита някой.

Рейд се засмя, а Грейс се усмихна, докато Дерек потвърждаваше, че той, разбира се, говори сериозно.

Цял куп хора изскочиха напред и им предложиха на заем своите пръстени. Рейд прие един със сърдечни благодарности и взе ръката на Грейс. Дерек и Миранда застанаха зад невероятната двойка.

— Почвай.

Дерек се усмихна на свещеника.

— Скъпи влюбени — произнесе напевно отецът.

Рейд и Грейс се раздвижиха, за да застанат с лице един срещу друг и се загледаха захласнато в очите.

— Това е завинаги, Грейс — пошепна Рейд така, че само тя да го чуе.

— Завинаги — Грейс си пое дъх.

— Обичам те — промълви Рейд. — Обожавам те.

Грейс светна от радост.

— Церемонията ще свърши бързо — прошепна той и я погледна многозначително.

Грейс се изчерви.

— Пръстенът, Рейд, сложи й пръстена — припомни му настойчиво Дерек с театрален шепот.

Изненаданият Рейд се сепна. Множеството се засмя тихо. След това Рейд сложи пръстена на пръста на Грейс.

— Обявявам за мъж и жена. Можете да целунете булката.

Рейд я притегли умишлено бавно в прегръдките си.

— Най-сетне — прошепна той. И сведе главата си към нейната.

Тъй като усети явната му ерекция, Грейс вдигна глава, за да си поеме въздух и изрече:

Вие, Рейд Браг, сте непоправим.

— Очаквам да ме превъзпиташ, не си ли спомняш? — каза той.

Те се засмяха и се целунаха отново.

Ню Йорк, 1880

— Виж! Това е мама!

Малкото червенокосо момиченце, което бликаше от енергия, се изви силно в ръцете на баща си.

— Виждаш ли я, скъпа? — попита Рейд. Щом забеляза категоричното разтърсване на главата й, Рейд качи своята дъщеря на раменете си. — Е, какво виждаш, Люси?

— Ето я мама! — извика четиригодишната Люси на джентълмена в множеството, който стоеше до тях.

Рейд се усмихваше, докато я държеше за пълничките малки глезени.

— Мама казва, че жените трябва да гласуват — обяви на висок глас Люси.

Въпреки това джентълменът се усмихна.

— Тихо, сладурче — прошепна Рейд. — Да чуем какво казва мама.

— Всеки от вас е длъжен — викаше Грейс от подиума към аудиторията — да се присъедини към нас в нашата борба! Няма да допуснем решения на Върховния съд като това по делото Майнър и Браоли да ни разубедят. Точно обратното, те трябва да ни подтикнат да продължим! Никога не сме се нуждаели толкова много от поправка на Конституцията, която да даде право на жените да гласуват. Никога законът и тиранията на мъжете не са се проявявали толкова безочливо. Нашите потисници са уплашени, дами и господа. Защо отричат гражданските права на мисис Брадли, които се гарантират от четиринадесетата поправка, само защото тя е жена? — Грейс направи пауза. Виолетовите й очи огледаха бързо множеството.

Моля всеки от вас не само да подпише тези петиции, които настояват да се прокара поправка в Конституцията, но също и да вземете празна бланка, на която да се подпишат вашите съседи, роднини и приятели. Убеждавайте и молете! Ние се нуждаем от вашите подписи! Сега!