Бренда Джойс - Виолетов огън

Той наведе унило главата си.

— Толкова боли, Хариет…

— Тя щеше да настоява да продължиш борбата, ако беше жива!

Рейд изтри рязко една малка струйка сълзи от очите си. Не извика. Нямаше да вика.

— Да, така е, но, по дяволите, толкова ми е трудно. — Погледна Хариет за пръв път от началото на разговора им.

— Но първо трябва да се погрижа за една работа. — Първата работа на Рейд бе да построи отново църквата.

Този път сградата включваше отделна стая само за провеждане на учебни занятия. През следващите три седмици три поде кампания срещу шерифа. В атаките си наблягаше преди всичко на смъртта на моряка Ейбъл Смит. Нае агенцията на Пинкертън да разследва самоубийството. Доказателствата срещу шерифа бяха само косвени, но Ейбъл Смит беше бял, а не негър. Много от градските жители, които бяха на страната на нощните ездачи, се изпълниха с негодувание и възмущение, когато узнаха за тази подозрителна смърт.

Рейд изпрати писма до местните вестници, Джексън Клариън и Абърдийн Икзаминър. Не се интересуваше от това, че журналистите съчувстват на нощните ездачи и на техните методи за въздействие. Скоро съмнителното самоубийство на моряка се превърна в обществен скандал. В Начез се сформира малка група граждани, които подеха кампания в защита на закона, реда и справедливостта. Те се обявиха срещу Форд. Въздържателското дружество на Сара Белели се включи в нея. Общественото негодувание се надигна, а Рейд подклаждаше огъня чрез вестниците. Само след няколко седмици при него се появи разгневеният Форд.

— Ти стоиш зад тази работа — изръмжа Форд. — Да не мислиш, че не зная това? Да не мислиш, че ще стоя и ще те гледам със скръстени ръце?

Рейд се засмя.

— Искам да знаеш следното, кучи сине. Искам да знаеш, че ще те унищожа. Свършено е с теб в Начез.

Форд се поколеба. Рейд разбра, че той се страхува.

— Не можеш да ме унищожиш, момко — каза Форд.

— Така ли? — засмя се Рейд.

— По-голямата част от гражданите все още ме подкрепят — процеди Форд. — И ако не ми вярваш, какво пък, ела на Крос Крийк утре през нощта и сам ще се убедиш.

Крос Крийк. Рейд бързо се досети, че нощните ездачи пак са решили да сплашат някого. Те се готвеха да пребият един изполичар, който беше закъснял с плащането на вноските си. Рейд осъзна, че за Форд е изключително важно да демонстрира властта и силата си в този случай.

Точно обратното, за Рейд беше жизненоважно да го спре. Въпреки че болшинството от градските жители се разтревожиха от вестта за смъртта на Смит, Рейд знаеше, че е невъзможно да разчита на тях, за да спре нощните нападения на Форд срещу цветнокожите. Ставаше дума за пряк сблъсък с шерифа и хората му. Рейд можеше да разчита само на няколко души като Фарис. Затова нае неколцина от агенцията на Пинкертон. Така успя да сформира малък кавалерийски отряд, който яздеше в задушната и безлунна вечер, за да спре нощните ездачи.

Но не се стигна до бой. Форд и хората му не очакваха да се сблъскат с въоръжен противник, който ги превъзхожда по численост. Щом видяха хората на Рейд, те им обърнаха гръб и избягаха като банда страхливи хулигани, каквито си бяха всъщност. Рейд се втурна в галоп след Форд. Той го настигна на половината път до Начез. Никой и нищо нямаше да го спре сега, не и когато се приближи толкова до постигането на заветната си цел — унищожаването на своя кръвен враг.

— Спри и се бий, Форд!

Форд продължи да бяга. Рейд се втурна след него. Конете им галопираха шия до шия слепешком в мрака. Той скочи върху Форд. Двамата се стовариха на земята и се затъркаляха, водейки лют бой. А после се изправи само Рейд, който едва не преби с юмруци до смърт Форд.

Тогава видяха Форд за последен път в Начез. Но Рейд не се радваше и нямаше чувството, че е победил. Усещаше само дълбока празнота в сърцето и душата си.

— Здрасти, татко.

— Рейд! — Кехлибарените очи на Дерек Браг се отвориха широко от изненада. Миг по-късно по лицето му се изписа усмивка от удоволствие. В следващата секунда Рейд се озова в силната и пламенна прегръдка на баща си. Двамата си приличаха като две капки вода, като изключим очите, които при Дерек изглеждаха тридесет години по-възрастни. Двамата бяха еднакво тежки и имаха едно и също здраво телосложение. Лицата им бяха като огледално отражение едно на друго. Само че единият беше млад и строен, а другият бе видимо по-възрастен, но все още несъмнено хубав. Дерек го пусна и се усмихна.

Рейд отвърна на усмивката му. Забеляза как усмивката на баща му се стопява и видя озадачения поглед в очите му. Усети, че Дерек вече е доловил унинието, което не го напускаше. „Не мигай“, помоли се наум Рейд и отклони поглед. Не забеляза загрижеността, която се изписа по лицето на Дерек, а тя изчезна, когато той отново вдигна очи.