Бренда Джойс - Виолетов огън

— В това се състои животът ти — каза тя. — Нима си изоставила напразно онзи мъж?

Грейс разказа на майка си за Рейд. Невъзможно й беше да скрие разбитото си сърце от нея. Разказът й не изненада много Даяна. Отдавна й беше станало ясно, че се е появил някакъв богат благодетел, защото цената за пребиваването във Фрейзъровата болница беше много висока.

И не беше само това. Всеки месец Рейд плащаше невероятно високите сметки. Грейс не разбираше как сърцето му дава да върши това, след като тя го бе изоставила така хладнокръвно. Постъпката му беше великолепна. Тя я измъчваше и караше сърцето й да се къса. Както в случая с повторното изграждане на училището, делото му се набиваше дръзко в очите й. Тя се чувстваше така, сякаш не се е разделяла с него. Струваше й се, че той е толкова близо, че ако протегне ръка, ще го докосне. А той ще я чака.

Но не искаше той да е до нея. Това, което наистина искаше, бе да я остави на мира, за да възстанови отново вътрешното си спокойствие. Вместо това той се превърна в едно неуловимо, но настойчиво напомнящо за себе си присъствие в нейния живот.

Грейс притисна чело към прозореца и се замисли за тексаския си маршрут: Хюстън, Сан Антонио, Остин и Сан Маркос. Обиколката беше изтощителна, но й доставяше удоволствие.

— Да не искаш да кажеш, че няма да дойдеш? — запита недоверчиво Дерек.

Рейд сви рамене.

— Нямам настроение за празник, татко.

— Ще прекараме нощта в града. Във Фредериксбърг има много вино, жени и веселие. Хайде, сине. Никога не съм те виждал да работиш толкова дълго и упорито. Не знам как ще раздаваш картите с тези мазоли, които са ти излезли на ръцете.

Рейд се усмихна пряко волята си. Знаеше, че баща му уважава внезапно появилия се у него интерес към работата в ранчото, към усамотението, което сам си беше наложил, към неприветливостта и въздържанието му от жени. Но знаеше, че баща му смята, че след като са изминали осем месеца, е крайно време Рейд да се върне към привичния си начин на живот. Дерек дори му призна, че макар и винаги да е желал Рейд да поработи на ранчото до него, никога не си е представял, че това ще стане при такива обстоятелства. Рейд им разказа съвсем малко за Грейс, само колкото баща му да разбере причините за поведението му. Сега Дерек го окуражаваше меко да се превърне в предишния Рейд, дори ако това доведе до неговото напускане на ранчото.

— Предлагам ти да попътуваш малко из Европа — изрече тихо той в един зимен ден, докато пиеха кафе с капка бренди в него, — вместо да стоиш тук в изгнание, което сам си си наложил.

Рейд не му отговори.

Е, какво пък, може би Дерек е прав, може би е време да се върне в реалния живот. Може би просто му трябва една хубава игра на карти, хубаво пиене и жена — която и да е жена. Но дори, когато се опитваше да се убеди в това, той не изпита очакваното приятно предчувствие. Знаеше, че ще гледа да претупа набързо тези „забавления“. Помъчи се да не си спомня нейното име.

— Е, добре, ще ида да си стегна багажа.

Дерек се усмихна.

— Майка ти вече свърши тази работа.

Появи се Миранда. Изглеждаше дребничка и изящна в зашеметяващо красивия розов пътен костюм. Очите на Дерек светнаха, когато я съзря.

— Виждал ли съм те така преди?

Тя се усмихна и се обърна бавно към него.

— Не, не си. Харесвам ли ти?

Той показа зъбите си, когато се усмихна и прегърна страстно жена си.

— Че кога не съм те харесвал?

Дори като дете Рейд понякога се беше чувствал като натрапник, когато бе свидетел на нескритата и изпълнена с взаимен копнеж любов между родителите му. Но сега, след като сам бе изпитал силата на любовта, за него бе истинско мъчение да ги гледа. Затова се обърна, за да се качи на коня си. Но си спомни за Грейс. Нейният призрак не го оставяше на мира.

Стигнаха Фредериксбърг на залез-слънце. След като вечеря с родителите си и забеляза, но не обърна внимание на кокетните усмивки на десетина добре възпитани, елегантни млади дами, той се настани в бара и изпи пет чаши бърбън. Насили се да изпита познатото удоволствие от играта на покер. Минаха няколко часа. След като загуби няколкостотин долара, той се остави да го отведат на горния етаж при една хубавичка проститутка, чиято коса имаше оттенък на червено. Той я целуна. Това бе първата жена, която бе целувал от последната си среща с Грейс насам. Погали я равнодушно по гърдите. Не успя да се възбуди. Нещо по-лошо. Видът на твърде пищното й и дори леко отпуснато тяло, когато тя си съблече дрехите, го накара до се извини и да напусне възможно най-бързо. Не искаше проститутка. Това, че имаше големи гърди и червеникава коса, не я превръщаше в Грейс, нито дори в подходяща нейна заместничка. Не искаше заместничка! По дяволите, желаеше нея, жадуваше я, още я обичаше, а тя беше мъртва.