Бренда Джойс - Виолетов огън

Ще я намери.

Тя го обичаше. Той я обичаше. Ще решат този проблем веднъж завинаги. Когато отвори вратата, готов да се втурне навън, той се озова срещу помощник-шерифа Лойд Бейкър.

— Шерифът иска да идентифицираш едни останки — изрече той.

Той яздеше към училището заедно с Бейкър и чувстваше, че му прималява.

Грейс не е мъртва!

Но те му твърдяха обратното.

Грейс не е мъртва! Повтаряше го като припев и като молитва. Пгюдължи да го произнася, докато се носеше във вихрен галоп към пепелта и праха, в които се бе превърнала новата църква.

Скочи от коня, още преди жребецът да е спрял. На мястото се беше струпала голяма тълпа от обезпокоени хора. Всички гледаха само в него. Форд излезе напред. Изглеждаше самодоволен. Тук бе и Хариет. Тя поклащаше глава и стоеше до Хана, Джон и няколко други цветнокожи семейства. Всички бяха онемели от тежката загуба, като изключим една жена, която плачеше открито, без да се срамува.

— Къде? — запита той. Бейкър му бе казал, че са намерили изгорено тяло. След това видя какво държи Форд — една от пътните чанти на Грейс и една от изящните й обувки. Коленете му омекнаха. Едва не му прилоша. Някой го хвана за ръката и му помогна да остане прав. Беше Фарис.

— Хариет Голд потвърди, че вещите са на мис О’Рурк — каза Форд.

Рейд го изгледа с широко отворени очи. Ужасено.

— Така е.

— Тялото е в пепелището.

Зашеметеният Рейд се обърна, за да отиде на мястото. Не, това не беше Грейс, не беше! Понечи да приближи. Струваше му се, че всичко това не се случва в действителност. Сякаш ходеше насън. Изотзад го последва гласът на Форд.

— Заради огъня не личи чии са останките.

Тялото се състоеше само от овъглени кости. Нямаше коса и останки от плътта. Бяха само кости. Рейд изпита облекчение. Това не беше Грейс. А след това един слънчев лъч отрази нещо блестящо и привлече погледа му. Той се втренчи в аметистите и диамантите, които проблясваха на шията на скелета.

— Не.

Нямаше злато. Бяха останали само камъните, които бяха подредени в отблъскващо правилен ред.

— Не.

— Ела с мен вкъщи, Рейд — каза нежно Хариет.

Не я забелязваше. Виждаше само Форд, който се наслаждаваше на гледката, бръкнал с ръце в джобовете си.

Форд промени небрежната си стойка.

— Аз не бях тук — извика той и отстъпи назад. — Цяла нощ бях с Луиза! Питай я, ако не ми вярваш!

Рейд се насочи бавно и хладнокръвно към него. Форд отстъпи още една крачка назад.

— Да не мислиш, че съм дотам полудял, че да взема да убия някого? След онова, което ми стори? Казах ти — бях с Луиза.

Рейд беше ослепял от болка и гняв, но още беше на себе си. Нямаше да убие Форд, ако не беше абсолютно сигурен, че именно той е виновникът за престъплението. Падна на колене. Вдигна лице към небето. Риданието, което прозвуча, вледеняваше кръвта и раздираше душата. Рейд изрева още веднъж.

— Цялата нощ ли прекара тук, Форд?

— Да — потвърди Луиза и посегна, за да го докосне по ръкава. — Съжалявам, Рейд.

Той се втренчи в нея.

— През цялата ли нощ беше тук Форд, Луиза?

— Да, Рейд. — Тя се приближи и сложи ръце на раменете му. — Скъпи, защо не влезеш да пийнеш нещо?

Той я погледна.

— Ще открия кои са били там — каза той. — И ще ги убия всичките.

— Чакай, Рейд — извика Луиза, когато той се спусна по стъпалата на верандата. — Рейд!

Скръбта му беше толкова голяма, че му се прииска да се свие в някой тъмен ъгъл и да заплаче. Вместо това се съсредоточи върху мисълта за отмъщението. Три дена се опитваше да открие кой точно е подпалил училището. Много младежи в Начез бяха нощни ездачи. Не беше тайна кой е ездач, защото те сами се перчеха с това, но никой не знаеше поне малко факти, които да изяснят убийството на Грейс. След три дни проучвания Рейд не знаеше нищо повече, отколкото в началото.

— Ще си докараш някоя болест — каза Хариет. Тя беше дошла в хотелската стая, където бе отседнал той. Отвсякъде го заобикаляха вещите на Грейс. Още усещаше аромата на тялото й. Пред него стоеше половин бутилка бърбън. Държеше в ръка нощницата й. Притискаше я до гърдите си.

— Обичам я — изрече с пресипнал глас Рейд.

— Трябва да почнеш нов живот — каза Хариет. — Нея я няма, Рейд, но ти още си тук. Прибери се вкъщи при майка си и баща си. Прибери се при любимите си хора.

Той я погледна и изпразни чашата.

— Да не мислиш, че не ми се искаше да се скрия в някоя дупка и да умра, когато разбрах, че са убили момчетата ми? Нищо не може да се сравни със загубата на дете, скъпи. Нищо.