Орио Джиарини - Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

Човешката история не познава такова изобилие на човешки и други ресурси, на такова „количество и качество“, на каквото се радваме сега. Тези ресурси са източникът на блага, които ще залегнат в основите на такова бъдеще, каквото предишните поколения не са си представяли. Мерна единица на това подобрение е увеличаването на средната продължителност на живота, която — с малки изключения тук-там — бележи ръст. Въпреки това бедността и неграмотността се ширят из целия свят, а на места дори се увеличават. Тази бедност се дължи донякъде и на новопоявили се препятствия (социални, екологически и културно-политически), породени от експлоатирането на новите възможности. Една от тях е развитието на човешките възможности, мобилизирането на новооткрити се ресурси в полза на човека.

Ключова роля в тази драма ще трябва да играе появата на съвсем ново икономическо мислене, насочено към бъдещето. Ще трябва да се появи една нова дисциплина, която да има за основна цел по-смисленото използване на ресурсите, които ще изграждат утрешното богатство. Нашите традиционни дефиниции за „богатство“ ще трябва да се преразгледат из основи, да се преструктурират, ако искаме да видим пътя с по-ясен поглед. Подобна дефиниция на богатството (на хората, нациите и на самата Земя) не обслужва някакви технократични цели. По пътя на великите икономисти от миналото — които са били и философи, и социални мислители — въпросната дефиниция трябва да е базирана на адекватни философски и морални принципи.

До понятието за производствена активност може да се стигне само след основно изследване и разбиране на процесите за създаване на богатство такива, каквито са сега. Понятието за самата заетост, т.е. за платен и овеществен труд, е само част, но съществена част от онова, което трябва да разбираме под термина „производствени дейности“.

Дилемата „заетост“ е концепция, която отразява огромния потенциал при разработването на производствени дейности, от които расте богатството на хората по целия свят, от една страна, и противоречията, произтичащи от неадекватното разбиране за начините, по които се печели от това богатство и от този потенциал, от друга страна. В твърде много случаи силното чувство за несигурност и растяща бедност на големи части от населението ни карат да търсим някакво решение на тази дилема. Вероятно това ще стане чрез реконструирането на икономическата политика, способна да види нещата в широк спектър и в разнообразието на днешните реалности. Става въпрос за едно културно начинание в най-дълбокия и практически смисъл на думата.

В сърцевината на тази промяна лежи способността на човека да влияе върху околната среда така, както никое друго същество не може. Нашите възможности да управляваме природните процеси и околната среда са по-големи от когато и да е било, но те водят и до все по-засиленото чувство за отговорност пред природата за промените, които правим, и промените, които сме решили да не допускаме. Като нож, с който можем да режем хляб, но и да убиваме. Резултатите от използването на съвременните технологии трябва да бъдат внимателно претеглени за да можем да определим реалната им полза за съвременното човечество. В края на краищата именно производството, в най-широкия смисъл на думата, служи да дефинира самите нас: ние сме онова, което произвеждаме.

Като централен производствен фактор във всяка икономическа теория човешкият капитал се определя като сума от полезни и ценни познания и умения на работната сила, резултат на обучение и практика. То е способността на човека да активира други производствени фактори (а на нас не ни са иска подробно да описваме колко именно са тези фактора), с чиято помощ и съвместно те действат по един специфичен и целесъобразен начин за постигането на търсения резултат. Нашето богатство и богатството на идните поколения зависи именно и главно от фактора човешки капитал. Става ясно защо формирането на човешкия капитал е приоритетна задача, още повече че другите производствени фактори, особено паричният капитал, няма да произведат почти нищо без намесата на адекватен, човешки капитал.

Възвръщаемостта на инвестициите в човешкия капитал не е само нетния приход от резултатите при продаването на квалифициран спрямо неквалифициран труд. Тук става въпрос и за едно възвишено чувство на интелектуално присъствие, спокойствие, социално признание и т.н. Изчислено е, че между 50 и 90% от общата капиталова наличност на САЩ приема формата на човешки капитал. 2 2 Becker, G. (1988) Family Economics and Macro Behaviour. In: American Economic Review, 78, Pp. 1–13. And Jorgenson, D./Frautheni, B. (1987): The Accumulation of Human and Non-Human Capital: 1948–1984.