Орио Джиарини - Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

В процеса на работата ни стана ясно че вече установените или новосъздадени виждания се коренят в имплицитната и експлицитна страна на общочовешката философия на живота и че те са неразривно свързани с редица морални мотиви и аспирации. Пък и в края на краищата, нали Адам Смит създаде методите на класическата икономика, подтикван именно от личните си морални аспирации…

Наблюденията ни показват че ако с всеки изминат ден се приближаваме все повече към една икономическа политика, която вярва че отчитането на икономическия ръст става на база един или два процента национален продукт годишно, и че това вече не е достатъчно ефективно, то нуждата от създаването на алтернативни инструменти за действие, които ще ни изведат в утрешния ден става все по-осезаема. Иначе казано, ние вярваме, че бъдещето на труда и заетостта, и проблемите, свързани с тях, не е въпрос само на по-добро експлоатиране на възможностите, предоставени ни сега, а по-скоро в идентифицирането именно на днешния ден, но по един по-съвършен начин.

„Ако човек започне със сигурното, той ще завърши със съмнения. Ако се реши да започне със съмнения, постепенно ще постигне пълната увереност. “ За разлика от тази реплика на Франсис Бейкън, ние не си въобразяваме, че сме абсолютно прави. Опитът и наблюденията, които имаме, ни навеждат на мисълта, че сме на прав път. Основна част от всяко ново виждане, в която и да било обществена наука, е консенсусът. Нашата надежда е в провокирането на размисъл и критични анализи, които биха подготвили обществото за едно по-добро бъдеще и които биха решили тежките проблеми, свързани с труда и заетостта. Нашата смелост се гради на факта, че сме се опитали да постигнем максималното.

Орио Джиарини

Патрик М. Лидке

Появата на първия труд на Римския клуб през 1972 г., озаглавен „Границите на растежа“ раздвижи духовете. Бяха продадени 12 милиона броя на 37 езика от този труд по целия свят.

В апогея на икономическия растеж, наблюдаван в индустриално развитите страни, появата на този доклад бе като гръм от ясно небе. Независимо от това че в него се предвиждаше спад на растежа чак след четиридесет години, той засегна една особено болезнена струна в душите на широките слоеве на населението, както и на редица „квалифицирани“ среди. Извън съмнение бе, че се е появило нещо „ново“. Най-активно реагираха икономистите, чиято съпротива се изразяваше чрез следните идеи:

• Човешката история не е познавала такава активност в областта на научните и технологични изследвания. Ако икономиката се окаже в затруднение, човечеството разполага с достатъчен инструментариум за да отприщи по-нататъшния растеж.

• Докладът не се е съобразил с модерното икономическо мислене и може да бъде отхвърлен като „непрофесионален“.

• Приемането на идеята за ограничаване на растежа би означавало появата на социални проблеми, пречещи на плавното социално-икономическо развитие на обществото.

• Независимо че впоследствие докладът бе приет като един от основните документи за разработването на редица проекти в областта на околната среда и екологията, той бе категорично отхвърлен като инструмент за социален и икономически анализ.

• Едва напоследък хората успяха да проникнат по-дълбоко в същността на икономическата реалност и да използват икономическия анализ като инструмент за решаването на ключови социални проблеми, като проблема за заетостта.

• Истината е, че „Границите на растежа“ бе първо предупреждение за:

— сковаването на предлагането (дотогава незабелязано), което води до периоди на жестока инфлация

— разглеждането на понятията несигурност и управление на риска като централни — те вече не показваха „некомпетентност в управлението“, а по-скоро станаха индикатори за начина, по който се държи една човешка, социална или икономическа система.