Питър Джеймс - Недостатъчно мъртъв

След време вълната в крайна сметка се уталожва. Затова най-добрият шанс да се получат резултати е да бъдат пипнати злодеите, докато все още са в тази приповдигната фаза.

Спалнята се простираше по ширината на цялата къщата — къща, която той знаеше без никаква завист, че никога не би могъл да си позволи. А дори и да можеше, което щеше да се случи само ако спечелеше от лотарията — малко вероятно, тъй като през повечето седмици забравяше да си купи билет, — никога нямаше да купи точно тази къща. Може би някое от онези приятни имения от епохата на крал Джордж 22 22 Съчетание от архитектурни стилове, преобладавали между 1720–1840 г., когато един подир друг царуват английските крале от Джордж I до Джордж IV. Бел.прев. , с езеро и няколкостотин акра хълмиста земя. Нещо стилно, от класа. Да. Земевладелецът Грейс. Представяше си го. Някъде в най-затънтените кътчета на съзнанието си.

Но не и тази вулгарна сграда, струпана в стил псевдо-Тюдор, зад отблъскваща варосана стена и електрически задвижвани порти от ковано желязо, на най-баровската улица в Брайтън и Хоув — „Дайк Роуд Авеню“. Нямаше начин. Единственото хубаво нещо, което бе успял да види до момента, беше доста добре възстановен бял ягуар 3.8 Mk II под покривало в гаража, което показваше, че според него семейство Бишоп имаше поне малко вкус.

Другите две коли на семейството на автомобилната алея не го впечатлиха толкова. Едната беше тъмносиньо беемве кабриолет, серия 3, а другата — черен смарт. Зад тях, скупчени на кръглата, покрита с чакъл, площадка пред къщата, се виждаха квадратният корпус на подвижната лаборатория на залата за тежки произшествия, една означена полицейска кола и няколко други автомобила на криминолозите на местопрестъплението. Скоро към тях щеше да се присъедини и жълтият сааб с подвижен покрив на един от патолозите на Министерството на вътрешните работи, Надюшка де Санча, която пътуваше насам.

В другия край на спалнята наляво — и надясно от леглото — от прозорците се откриваше гледка над покривите на къщите, на около миля и кусур към морето, до градина от терасирани морави долу, в чийто център на още по-видно място от басейна отзад се мъдреше фонтан, украсен с копие на фигурката на пикаещото момченце, без съмнение осветявана ослепително през нощта, помисли си Грейс, докато се обаждаше отново по телефона.

Този път позвъни на една стара пушка, детектива Норман Потинг — не много популярен сред екипа, но както Грейс бе установил при предишното разследване, влачеше като товарен кон и на него можеше да се разчита. Прехвърляйки Потинг към случая, той му нареди да координира работата по събиране на всички записи от наблюдателните телевизионни камери в радиус две мили от местопрестъплението и по всички входни и изходни маршрути от Брайтън. След това организира униформени полицаи да разпитат из близките къщи.

После отново насочи вниманието си към зловещата гледка на огромното легло с две колони и балдахин. Неподвижната жена с разперени ръце, всяка завързана с мъжка вратовръзка за една от колоните, разкриваше наскоро обръснати подмишници. Върху голото тяло имаше само тънко златно колие с малка калинка на клипс, златна халка и годежен пръстен с масивен диамант, привлекателното й лице бе обрамчено от разбъркана дълга червена коса, тъмни кръгове очертаваха очите, вероятно причинени от противогаза от Втората световна война, който лежеше до нея, предположи той, повтаряйки си наум думите, които за него се бяха превърнали в мантра при разследванията на убийства през годините.

„Какво ти казва трупът на местопрестъплението?“

Пръстите на краката й бяха къси и груби, с олющен розов лак. Дрехите й бяха разхвърляни по пода, като че ли беше бързала да се съблече. Сред тях лежеше старо плюшено мече. С изключение на алабастрово бялата следа от бикините около срамните й части, цялата беше загоряла — или от горещото английско лято, или от ваканция в чужбина, или и от двете. Над колието около врата й имаше тъмночервена линия, почти сигурно следа от въже, показваща вероятната причина за смъртта, макар че Грейс отдавна се бе научил да не прави прибързани заключения.

Докато гледаше мъртвата жена, той се мъчеше да не мисли за изчезналата си съпруга Санди.

„И на тебе ли ти се е случило нещо такова, миличка?“

Поне бяха извели от къщата изпадналата в истерия чистачка. Един Господ знаеше колко ли следи беше успяла да затрие на местопрестъплението, докато смъквала противогаза и тичала наоколо като пиле без глава.