Джеръм Джеръм: Трима на бумел

— Щом се приготвите, капитан Гойлс, да тръгваме — казах.

Капитан Гойлс извади пурата от устата си.

— С ваше позволение няма да е днес — отговори той.

— Защо, какво не ви харесва днес? — попитах. Зная, че моряците са суеверни хора, и си помислих, че може да имат нещо срещу понеделника.

— На деня нищо му няма — отговори капитан Гойлс, — но вятърът… Като гледам, няма изгледи да се промени.

— Но нужно ли е да се променя? — попитах го аз. — Според мен посоката му е точно каквато ни е нужна, идва откъм гърба ни и ние направо ще полетим.

— Точно така, ще полетим — съгласи се капитан Гойлс, — ще полетим по дяволите. Господ да ни е на помощ, ако потеглим с тоя вятър. Нали виждате, сър — обясни той в отговор на учудения ми поглед, — на това ние му викаме брегови вятър, защото духа, може да се каже, направо от сушата.

Като си помислих, прав беше: вятърът духаше откъм сушата.

— Може да се обърне през нощта — с надежда в гласа добави капитан Гойлс, — все пак не е много силен, а яхтата е държелива.

Капитан Гойлс пъхна отново пурата в устата си, а аз се върнах на кърмата и обясних на Етълбърта причината за забавянето. Етълбърта, чието въодушевление, изглежда, вече не беше толкова силно, колкото при качването на борда, се позаинтересува защо да не може да отплаваме, след като вятърът духа откъм брега.

— Ако не духаше откъм сушата — каза Етълбърта, — щеше да духа откъм морето и да ни тласка обратно към брега. На мен ми се струва, че сегашният вятър е точно какъвто ни трябва.

Аз отвърнах:

— Това е заради твоята неопитност, скъпа: на теб ти се струва, че вятърът е точно какъвто ни трябва, но не е така. Ние на този вятър му викаме брегови вятър, а бреговият вятър винаги е много опасен.

Етълбърта поиска да знае защо е толкова опасен бреговият вятър. Разсъдъчността й малко ме дразнеше, а може би бях и малко ядосан. Еднообразното люлеене на закотвена яхта е потискащо за човек с неспокоен дух.

— Не мога да ти го обясня — отговорих и това си беше самата истина, — но да вдигнем платна с тоя вятър, би било връх на безразсъдството, а аз те обичам твърде много, скъпа, за да те излагам на ненужни опасности.

Мислех си, че това заключение е много на място, но Етълбърта ми отвърна, че по-добре било при тия обстоятелства да сме се били качили на яхтата чак във вторник, и слезе долу.

Сутринта вятърът се смени със северен. Станах рано и обърнах внимание на капитан Гойлс върху това.

— Тъй вярно, сър — съгласи се той, — и колкото и да е жалко, нищо не можем да направим.

— Вие смятате, че не е възможно да потеглим днес? — осмелих се да предположа.

Той не ми се разсърди, само се изсмя:

— Вижте сега, сър, ако искахте да отидете навътре към Ипсуич, щях да кажа, че няма нищо по-добро за нас, но след като целта ни е холандският бряг…

Съобщих новините на Етълбърта и двамата решихме да прекараме деня на брега. Харидж не е весел град, може дори да се каже, че надвечер е направо скучен. Пихме чай и ядохме салата от кресон в „Доувъркорт“, след това се върнахме на кея да потърсим капитан Гойлс и лодката. Чакахме го един час. Когато се появи, беше по-весел от нас. Ако лично не ми беше казал, че не пие друго освен чаша горещ грог преди лягане, можеше и да помисля, че е пиян.

На другата сутрин вятърът духаше от юг и капитан Гойлс изглеждаше угрижен. Оказа се, че било еднакво опасно и да отплаваме, и да стоим на място. Единствената ни надежда била вятърът да се обърне, преди да е станало нещо. Етълбърта вече бе успяла да намрази яхтата. Заяви, че по-добре било да прекара една седмица в плажен кош със сенник, защото кабинката поне не се люлеела.

Прекарахме още един ден в Харидж и понеже и тая вечер, и следващата вятърът продължаваше да духа от юг, спахме в хотел „Кралски нос“. В петък вятърът духаше вече от изток. Срещнах капитан Гойлс на кея и му намекнах, че при създалите се обстоятелства бихме могли да отплаваме. Моята настойчивост сякаш го подразни.

— Ако разбирахте малко повече, сър — каза той, — сам щяхте да разберете, че е невъзможно. Вятърът духа право откъм морето.

Казах му:

— Капитан Гойлс, обяснете ми какво всъщност съм наел? Яхта ли, или закотвено плаващо жилище?

Въпросът, изглежда, го изненада. Той отвърна:

— Това е йол.

— Мисълта ми беше — обясних аз — дали изобщо може да се движи, или е закотвено тук веднъж завинаги? Ако е така, кажете ми откровено, за да купим бръшлян в сандъчета и да ги наредим над илюминаторите, да сложим цветя под една тента на палубата, за да разхубавим това съоръжение. Ако, от друга страна, е в състояние да помръдне…